/КРОСС/ Пак идва 1 юни. Пак ще литнат балончета, цветенца, ще има обещания и загриженост за бъдещето ни, хвърлени ей така, във въздуха, с много бодрост. Малко ще бъдат тези, които ще се замислят колко струва една детска сълза. Защото нашите деца плачат. Не че са си ударили коляното, а че ги удря животът днес с цялата си гадост.

През 2016 г. жалбите за деца при омбудсмана са се увеличили три пъти в сравнение с предишната. 60 на сто от тях носят клеймо: нарушение. Било заради правата им, заради увреждания, насилие, брутално възпитание в детските заведения. И други подобни прояви като на слон в стъкларски магазин. Плюс бедност, която ги залива всекидневно, стрес, омраза, нетърпимост, агресия, заобикаляща ги простотия, срещу която са безпомощни, но трови всичко детско у тях...

Боже, защо ги наказваме? Как да спасим невинните души? Тези, които утре, ако останат в България, ще хранят пенсионерите, ще възраждат икономиката, ще възкресяват страната ни като Феникс от пепелта. Нека засега да ги оставим да изживеят детството си. Но не с балони под налягане, а с истинска грижа от държавата и всички нас. Вместо само с хляб, натопен в детски сълзи.

Автор: Ева Костова, в. "Дума"