/КРОСС/ Често казват за някое дете "всичко си имаше вкъщи, защо стана наркоман или избяга от къщи и Бог къде живее". Полицията ги връща вкъщи. След повторно бягство ги регистрират като потенциални нарушители. Децата имат подслон, храна и родителите. Семействата им дори могат да изглеждат образцови. Поне отвън. В Израел има верига от общежития, където бягащи от къщи юноши, които смятат, че не ги разбират, могат да се подслонят, съобщава БНР.

Рядко се говори за усещането на много жени, че заради майчинството много жени се чувстват нереализирани. Заради децата са се отказали от кариера, чувстват, че се обезличени, а също може да не обичат бащата на детето. В изследване в Израел на тама "Моята голяма грешка - майчинството". Затова е създадена веригата от общежития "Ашанти", където децата ,които най-добре чувстват неблагополучията в семейството, могат да се подслонят.

Ние сме търговци на автомобили и със съпруга ми сме спонсори на общежитията "Ашанти" за юноши, избягали от домовете си, не само защото са бедни или са жертва на физическо насилие. Тези общежития съществуват от 33 години и засега са 3 - в различни краища на страната. Предстои откриване на ново в Хайфа. Освен това общежитието в Тел Авив не може да поеме желаещите и ще се мести в нова сграда. Това не е държавна дейност, не е място, където социалните работници настаняват юноши, нито е приемно семейство. Младите хора могат да идват по желание е да си тръгнат, когато решат- разказа Мирав Лейви-Лейбович, една от спонсорите на тези общежития.

Създателката на инициативата - Ашанти - е била нежелано дете, за което обаче са се грижили в къщи, но са се отнасяли хладно и с неразбиране към нейните проблеми, добави още Лейви: Всъщност всичко започва от баба ѝ. Омъжват я насила за възрастен и богат човек. Тя приема брака си като насилие и ненавиждала детето си, което ѝ напомня за омразния съпруг. Майката на Ашанти не успява да издържи на пренебрежителното отношение и бяга от къщи, когато е на 14 години. Останала сама на улицата, я изнасилват и тя ражда Ашанти. Отношението ѝ към нежеланото дете е същото като към нея самата в детството ѝ. Осигурява му дрехи, храна и подслон, но не пропуска да му натяква, че ѝ е "разбило живота". В резултат дъщеря ѝ бяга от къщи на 13-14 и преживява същото както майка си - изнасилена е. Прави аборт, но не се връща у дома. В знак на протест започва да готви празнични вечери в почивните дни за всички избягали от дома си деца. Понякога гостите ѝ са около100 души. Сред тях открива бъдещия си съпруг и двамата решават да направят общежитие.