/КРОСС/ Близо 50 години след като британският астрофизик Джослин Бел (Jocelyn Bell) открива бързовъртящите се неутронни звезди, НАСА стартира първата в света мисия, посветена на изучаването на тези необичайни обекти, пише агенцията.

Neutron Star Interior Composition Explorer или NICER ще бъде доставен на Международната космическа станция (МКС) на борда на SpaceX CRS-11, насрочена за изстрелване на 4 април 2017 г. в 00:07 българско време.

Около седмица след инсталирането на NICER на МКС тази единствена по рода си мисия ще започне да наблюдава неутронните звезди, най-плътните обекти във Вселената.

Проучването ще се фокусира основно върху пулсарите - неутронните звезди, които за нас изглежда, като че ли намигват. Те се въртят, размахвайки снопове радиация, подобно на космически фар.

Екстремна физика

Поради екстремната си природа неутронните звезди и пулсарите предизвикват голям интерес. Тяхното съществуване е теоретично предсказано през 1939 г., а през 1967 г. са открити.

Тези обекти, които сега са с размерите на Ню Йорк, са останки от масивни звезди. Тяхната силна гравитация е смачкала огромно количество материя - повече от 1,4 пъти повече, отколкото се съдържа в слънцето. В тези обекти с размерите на град, се създава стабилна, но изключително плътна материя, която не се среща никъде другаде във Вселената. Само една чаена лъжичка с материал на неутронна звезда на Земята ще тежи един милиард тона.

"Природата на материята в тези условия е отдавнашна нерешена загадка. Теоретиците дават множество модели за описване на физиката на неутронни звезди. С помощта на NICER ние ще успеем най-сетне да сравним тези теории с наблюденията", заявява Кийт Гендро (Keith Gendreau), ръководител на мисията от Центъра за космически полети Годдард на НАСА.

Макар неутронни звезди да излъчват в целия спектър, едно наблюдение в рентгеновата светлина ще даде най-доброто разбиране за тяхната структура и високоенергийни явления, включително термоядрените експлозии и най-силните магнитни полета, известни в космоса.

По време на 18-месечната мисия NICER ще улавя рентгенови лъчи, създадени от огромните магнитни полета на неутронните звезди и горещите райони, намиращи се в техните два полюса. В тези места интензивните магнитни полета излизат от повърхността на обекта, а частиците, попаднали в капана на тези полета, се събират и генерират рентгенови лъчи, когато се ударят в повърхността на звездата. На Земята лъчите са видими като избухвания на радиация в диапазона от секунди до милисекунди, в зависимост от това колко бързо се върти пулсарът.

Рентгенова навигация

Тъй като тези пулсации са предсказуеми и могат да се използват като небесен часовник с висока точност. Учените ще се опитат да превърнат свръхчувствителните сензори и огледала на NICER в един вид звездна GPS система за определяне на положението на МКС с помощта на пулсар сигнали.

"Основната ни цел е науката. Но можем да използваме същите измервания за доказване на рентгеновата навигация", заяви Кийт Гендро.

Рентгенова връзка

Но рентгеновата навигация с помощта на NICER не е единствената технология, която екипажът на МКС ще изпитва. Учените искат да демонстрират предаване на данни с помощта на рентгенови лъчи - технология, която в крайна сметка ще позволи на космическите туристи да прехвърлят гигабита данни в секунда на междупланетни разстояния.

Централно място в тази потенциална демонстрация заема Goddard's Modulated X-ray Source или MXS. Това устройство генерира рентгенови лъчи с бързо променящата се интензивност, като включва и изключва много пъти в секундата, за да симулира, например, пулсациите на неутронна звезда.

Освен огромни скоростите напредаване на данни на големи разстояния, рентгеновата връзка ще осигури връзка със свръхзвукови транспортни средства и космически кораби.

"'Това е един много интересен експеримент, който се надяваме да проведем на космическата станция през следващата година", заключи Кийт Гендро.

video:https://www.youtube.com/watch?v=9cIzBgYQBws