/КРОСС/ Едно от най-често срещаните усложнения на захарния диабет е диабетната ретинопатия. Тя се дължи на недобър контрол на нивата на кръвната захар и се проявява с намаление на зрителната острота в резултат на съдови увреждания в ретината. Често диабетната ретинопатия е първият клиничен признак за наличие на диабет. Лечението е трудно и изисква продължително проследяване и индивидуализиран подход.
Диабетната ретинопатия (ДР) е хронично заболяване на очите, което е пряка последица от метаболитното заболяване захарен диабет.
Очните усложнения при диабет са една от водещите причини за слепота по света. С удължаването на живота на диабетиците при съвременното лечение с инсулин и перорални медикаменти нараства ролята на диабетната ретинопатия като социално значим проблем. Появата на усложнения е пряко свързана с продължителността на захарния диабет. Случва се пациенти да потърсят очна консултация поради влошено зрение и при прегледа да се установи неподозиран диабет с дългогодишна давност, като е възможно засягането на двете очи да не е в еднаква степен.
Диабетната ретинопатия представлява микроангиопатия. Патологичните процеси при нея увреждат съдовата стена, настъпва загуба на перицити, базалната мембрана задебелява и ретинните капиляри облитерират. Наблюдават се исхемични зони с влошена до липсваща перфузия и компенсаторна дилатация на капилярите в съседните участъци. Образуват се микроаневризми, хеморагии и пролиферират неосъдове. В очното дъно при ДР се наблюдават микроаневризми, точковидни и петнисти хеморагии, меки и твърди ексудати, едем, тортуозни съдове и дилатация на капилярите.
Съществуват най-общо две форми на ДР:
Непролиферативна форма - много по-често срещана и с по-леко протичане, но твърде често се съпровожда с развитието на диабетен макулен едем - увеличаване дебелината на ретината в областта на макулата и значително влошаване на зрителната острота.
Пролиферативна форма - характеризира се с появата на неосъдове, които са функционално непълноценни. Тази форма на ДР е по-рядко срещана, но много по-тежка като изява и прогноза.
Поради липса на болка често болните не разбират, че нещо нередно се случва в очните им дъна. Именно затова са необходими редовни офталмологични прегледи при болни със захарен диабет, независимо дали е тип 1, или тип 2.
Диабетната ретинопатия се диагностицира чрез определяне на зрителна острота, разширяване на зениците с цел оглед на очните дъна и чрез флуоресцеинова ангиография, при която венозно се инжектира контрастно вещество и се извършва поредица от снимки на ретината.
Специфичното офталмологично лечение на ДР включва:
1. Добър метаболитен контрол.
2. Лазерна коагулация - основен метод на лечение, при което неосъдовете облитерират и на тяхно място остава фиброзна тъкан.
3. Медикаментозно лечение.
4. Инжекционно приложение на anti VEGF медикаменти.
5. Оперативно лечение - витректомия, при по-тежки форми, като крайна мярка.
Лечението на ДР е обречено на неуспех, ако липсва контрол на нивата на кръвната захар. Затова то е комплексно и интердисциплинарно. Определя се от професионализма и взаимодействието между офталмолози, ендокринолози, кардиолози и общопрактикуващи лекари, както и от сътрудничеството и заинтересоваността на самите пациенти.