/КРОСС/ Със 102 гласа „За", 2 - „Против" и 110 - „Въздържал се" парламентът отхвърли на първо четене Законопроекта за българския жестомимичен език, предаде „Фокус". Вносители са Георги Гьоков от „БСП лява България" и група народни представители.
В мотивите на законопроекта се посочва, че в България живеят над 120 000 лица с различна степен на увреждане на слуха. По данни на Европейския съюз на глухите броят на ползващите българския жестомимичен език е 50 000. За преобладаваща част от лицата с увреден слух, глухите и сляпо-глухите жестомимичният език е основно средство за комуникация и за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права. Вносителите смятат, че липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език се явява пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото и за достъпа им до качествено образование, публични услуги и заетост.
По време на дебатите законопроектът бе подложен на критика от страна на управляващите. Според народния представител Йордан Папашимов от ГЕРБ този законопроект е непълен, схематичен и недовършен е и няма да реши проблемите на гражданите с увреден слух, а ще ги задълбочи. Според Светлана Ангелова текстовете на законопроекта не отчитат някои много важни обстоятелства, свързани с жестовия език у нас. „На първо място - жестовите знаци, които се използват у нас, не са унифицирани. В различните райони на страната, за множество еднакви думи, се използват различни знаци", подчерта Ангелова. Тя допълни, че към момента в страната ни няма единен жестов речник.
Според вносителите със създаването на Закон за българския жестомимичен език Република България ще изпълни свои основни международноправни ангажименти, произтичащи от ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и ще се регулират обществени отношения, които до момента не са уредени пълноценно на законодателно ниво. Ще се регламентира ролята и мястото на преводачите от и на жестомимичен език.
Със законопроектът се предвиждат и промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които вносителите се надяват да осигурят равен достъп на деца и ученици с увреден слух до качествено образование, както в специалните, така и в общите училища.