/КРОСС/ Откога съществува нашият вид Homo sapiens? Нови вкаменелости от Мароко връщат доказателствата с около 100 хил. години назад, предава news.bg.

Костите, които са на около 300 хил. години, са били открити на хиляди километри от предишния рекордьор, открит в богатата на вкаменелости източна част на Африка. Новото откритие разкрива хора от ранния стадий на еволюцията на нашия вид, със смесица от съвременни и по-примитивни черти.

"Те не са досущ като нас", изтъква Жан-Жак Юблин, един от учените, който съобщи за находката. Но те имат "по същество лицето, което можете да срещнете във влака в Ню Йорк".

В съчетание с други доказателства, мароканските вкаменелости предполагат, че Хомо сапиенс може да е достигнал своята съвременна форма на повече от едно място в Африка, допълва Юблин, който работи в Института "Макс Планк" за еволюционна антропология в германския град Лайпциг и "Колеж дьо франс" в Париж.

Преди това най-старите известни вкаменелости от Хомо сапиенс бяха от Етиопия, които са на около 195 хил. години.

Не е ясно кога или къде Хомо сапиенс се е появил на сцената в Африка.

Ние сме се развили от предшественици, които са имали различно оформени черепи и често са били по-тежки, но иначе са били по-скоро като нас, отколкото, да речем, маймуночовеците, които са били преди тях. Нашият вид е живял по същото време с негови сродници като неандерталците, но само ние сме оцелели.

Екземплярите са открити в Мароко между 2007 и 2011 и включват череп, челюст и зъби заедно с каменни инструменти. В съчетание с други кости, открити там преди десетилетия, но които не са били правилно датирани, колекцията от вкаменелости представлява най-малко петима души, включително млади хора, подрастващи и дете на около 8 години. Анализът показва, че формата на техния мозък е била по-удължена от тази, която хората имат днес.

"През последните 300 хил. години основната история е промяната на мозъка", изтъква Юблин.