/КРОСС/ Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата, отчетоха от Дружеството на кардиолозите в България.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас с над 20 хиляди смъртни случаи годишно. Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България.

Един от четири пациенти със сърдечна недостатъчност умира до 1 година, а всеки втори - до 5 години след поставяне на диагнозата, отчитат кардиолозите.

"В България няма публикувани данни от цялостен национален регистър на болните със сърдечна недостатъчност. Смятаме, че над 140 хиляди са пациентите, които живеят със сърдечна недостатъчност, а над 20 хиляди са смъртните случаи от това заболяване годишно, което представлява около 18% от всички смъртни случаи", каза доц. Пламен Гацов от II-ра МБАЛ в София.

Все повече хора с хипертония, състояние след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност и др. болести живеят все по-дълго, благодарение на напредъка в медицината и същевременно изискват съответни грижи. Това е и причината тези заболявания да продължават да създават нарастваща тежест върху здравната система и икономиката на страната.

Сърдечната недостатъчност е на челно място сред причините за сърдечно-съдови заболявания. При нея сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене.

"Въвеждането на новите здравни технологии в лечението на сърдечната недостатъчност променя живота на пациентите. То може да намали с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация", заяви проф. Цветана Кътова от Националната кардиологична болница.

"Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около ¼ от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване.

Една от мерките за постигане на тази цел е наличието на приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ. Разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти е ефективна мярка в борбата с ненужните хоспитализации и доказала своите ползи. Пациентите, които след изписването биват ранно и адекватно проследявани, имат по-ниска честота на ранните рехоспитализации.

Адекватното проследяване на тези пациенти след изписването им от болница, намалява смъртността и рехоспитализациите над 2,5 пъти само в рамките на 6 месеца. Това го прави много ефективен модел с голямо здравно и икономическо значение", сподели доц. Йото Йотов като се позова на опита от УМБАЛ "Св. Марина" във Варна.

Национални представителни данни биха дали по-ясна представа за реалната тежест на тези заболявания, както и за ефекта на лечението. Това би подпомогнало за национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания, заяви доц. Иво Петров от Сити Клиник в София.

Успехи в лечението означават, че вероятно все повече пациенти ще живеят все по-дълго с хипертония, състояние след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност, категорични са кардиолозите.