/КРОСС/ Учени от изследователския център на медицинското училище „Дюк", са установили, че комбинация от физиотерапия и когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) противодействат на страха от загуба на равновесие при възрастните хора.

Нарушената координация поражда страх от падане
Проблемите с координацията, пораждащи страх от падане и нараняване, се срещат сравнително често при старите хора. Те се дължат на факта, че възрастните водят по-заседнал начин на живот, а през зимните месеци физическата им активност е сведена до минимум. Това създава предпоставки за нарушено чувство на баланс, което подхранва страха от падане и увреждане.

Според професор Дейвид Матчар, ръководител на екипа, провел изследването, самият страх, че могат да паднат ги спира да излизат навън и да извършват каквато и да е физическа дейност. Той смята, че проблемът може да се реши, ако хората упражняват полезни дейности, към каквито биха ги подтикнали програмите за физиотерапия.

Проучването се базира на наблюдения, извършени над 354 пациенти на възраст над 65 години в продължение на девет месеца. Всички пациенти са имали в медицинската си история множество случаи на падания, някои от които са причинявали сериозни наранявания. Половината са се подлагали на персонализирана и интензивна физиотерапия, а останалите са получили само обичайни препоръки от лекари.

Физиотерапията засилва подвижността и връща чувството за баланс

Изводите са, че възрастните, следващи специално разработена според нуждите им програма за физиотерапия, не само започват по-рядко да губят равновесие, но в случай, че паднат, болезнените наранявания са минимални.

Друг извод сочи, че общото здраве на пациентите също допринася за успеха на програмите за физиотерапия. При пациентите с по-малко здравословни проблеми, след проведената персонализирана физиотерапия, случаите на падания са със 70% по-рядко в сравнение с пациентите, които не са получили специализирана грижа.

Индивидуалните програми по физикална терапия намаляват риска от падане

Проучването представя солидни научни доказателства за ползите от персонално адаптираните програми по физиотерапия, и по-конкретно приноса им за осезаемото намаляване на паданията при старите хора. Загубата на координация автоматично задейства страха от нараняване и болка. Това чувство издига психологическа преграда, която възпира мобилността на тялото и отслабва чувството за самосъхранение.

Индивидуалните програми по физикална терапия имат за цел да поддържат оптимални нива на активност при възрастните, като по този начин свеждат риска от падане до минимум.