/КРОСС/ Ядрото на Юпитер се е формирало само един милион години след появата на Слънчевата система, а през следващите две до три милиона години размерите му стават 50 пъти размера на Земята, съобщава Science Alert.

"Благодарение на компютърните модели на раждането на Юпитер за първи път можем да кажем нещо за Юпитер въз основа на измерванията в лаборатория", разказа съавторът на проучването Томас Крюджър (Thomas Kruijer), изследовател в Националната лаборатория Лорънс Ливърмор в Калифорния.

За да се изгради моделът на формиране на Юпитер, изследователите използват образци на материал, които са попаднали на Земята с метеорити. Слънчевата система започва да се оформя преди около 4,6 милиарда години от диск от газ и прах. Първо са се появили газовите гиганти, следвани от скалистите планети.

Масата на Юпитер 300 пъти надвишава масата на Земята, въпреки че се състои от газ. Ето защо учените предполагат, че той е "роден" първи, което му позволява да събере повече материал от диска от неговите "по-малки братя".

Освен това действа като бариера, която предпазва вътрешната Слънчева система от метеорити. Когато Слънчевата система е на около 1 милион години, гравитацията на Юпитер е била достатъчно силна, за да предотврати преминаването на метеорити отвъд орбитата му.

"Когато е на около 1 милион години Юпитер, става достатъчно голям, за да предпази вътрешната част на Слънчевата система от външната Слънчева система", коментира Джонсън Брандън (Brandon Johnson) от Университета Браун.

След това, когато Слънчевата система е на около 4 милиона години, Юпитер нараства до около 50 земни маси и се насочва към Слънцето, увличайки външните астероиди да се смесят с вътрешните скали.

Днес те са разбъркани заедно в един пояс, който съществува между Юпитер и Марс - Главният астероиден пояс. Тъкмо материалът на тези скали екипът на Крюджър изучава.

Ученият смята, че младият Юпитер е причината в нашата Слънчева система да няма никакви супер-Земи близо до нашата звезда.

В тази светлина Юпитер е един от стълбовете на Слънчевата система. "Дори и в своя начален стадий Юпитер контролира динамиката и еволюцията на Слънчевата система", заявява Джонсън. "Това е най-голямият обект, с който разполагаме. Дори на един милион години той променя начина, по който изглежда нашата Слънчева система".