България е една от държавите-членки от ЕС с най-голям дял на финансирането за градско развитие. Това заяви днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при участието си в работния семинар на тема „Интелигентни градове" в Пловдив.

Министърът подчерта, че темата за умните градове е много актуална и събужда все по-голям обществен интерес. „Европейските градове, в които живее почти ¾ от населението на континента, са изправени пред нови предизвикателства, част от които са миграционен натиск, влошена градска инфраструктура, проблеми с околна среда, висока безработица. Българските градове също не правят изключение от общата картина. Именно заради това е необходимо да имаме обща визия за развитието на градовете и на регионите в Европа, вкл. и интегриран подход за градско развитие на европейско ниво", отбеляза Нанков.

Той коментира важността на Кохезионната политика, като подходящ инструмент за прилагане на тези политики, който като държава-членка сме припознали като приоритет и изпълняваме чрез Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020. „Осъзнаваме важната роля и виждаме положителните ефекти за регионите и градовете от изпълнението на Кохезионната политика на ЕС, както през миналия, така и настоящия програмен период. С общи усилия можем да постигнем добри резултати и да допринесем за по-доброто бъдеще на градовете, повишавайки качеството на живот на хората. В тази връзка, считаме, че и през следващия програмен период след 2020 г. Кохезионната политика трябва да продължи своя дългосрочен инвестиционен характер, за да допринесе в максимална степен за постигане на балансирано и полицентрично развитие на европейската територия. Само така може да се гарантира устойчивостта на досега вложените ресурси и постигнатите резултати, каза още министър Нанков.

По думите му планирането и управлението на интелигентните градове е сложна задача, която изисква много усилия и сътрудничество с много партньори, за да се намери правилният баланс между икономическия растеж, от една страна, и качеството на живот, от друга. „Ние като централна и местна власт следва да дадем своя принос в този процес", посочи министърът и даде пример, че един от приоритетите на МРРБ е осигуряване на рационално планиране и развитие на българските градове. В тази насока са и усилията за намаляване на административната тежест, в тясна връзка с браншовите организации и научните среди. „Целта ни е да облекчим максимално инвестиционния процес, спазвайки съответния контрол при изпълнението.

Инвеститорите и иноваторите следва да се съсредоточат основно върху развиване на идеите си e визията за развитие на градовете, а реализацията на инвестиционните намерения да е гладък процес, в който държавата и общината да са желани партньори", отбеляза Нанков. Според него това е в основата на цялостната идея за интегрирания подход при регионалното и градското развитие. „Считаме, че ключовите моменти в подкрепа на реформата на регионалното развитие като продължаването на процеса на децентрализация и необходимостта от обвързаност между секторните политики на териториално ниво, следва да бъдат надградени, с оглед постигане на балансирано развитие на територията на страната със засилена и водеща роля на големите и средните градове", заяви той.

България трябва да се възползва от възможностите на Кохезионната политика, за да намали пропастта между развитите и по-слабо развитие региони, посочи от своя страна Витория Алиата ди Вилафранка - директор на дирекция „Изграждане на административен капацитет" в ГД „Регионална и градска политика". Тя напомни, че за тази цел имаме 1,4 млрд. лева по ОП програмата „Региони в растеж" и подчерта, че България ползва най-голямата част от програмата за развитие на градовете. Тези усилия се полагат отдавна. България подготви програма и стратегия за градско развитие. Свършихме добра работа с българските власти, но имаме още и днес използваме възможността, за да очертаем какво още трябва да се направи, каза Витория Алиата ди Вилафранка.

Според нея ресурсът от оперативната програма е уникална възможност за развитие на 39-те града и не трябва да се пропуска възможността с тях да се реализират успешни проекти, които в дългосрочен план да дадат резултати на практика - децата да учат в по-добри училища, да бъдат разкрити нови работни места, да допринесат за по-чиста околна среда и по-добър транспорт, качествени промени в начина на живот и икономически растеж.

Устойчивото градско развитие не е общоевропейска политика. То има изключително голяма роля в регионалното развитие и междуправителственото сътрудничество на ниво ЕС. По силата на приетия през м. май 2016 г. Градски дневен ред за ЕС и т.нар. Пакт от Амстердам, градското развитие е определено като хоризонтален въпрос за всички секторни европейски политики, коментира темата и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Тя посочи, че представители на три български града участват в сформираните партньорства на европейско ниво по следните теми: Градска мобилност - Бургас, Дигитален преход - София, и Иновативни обществени поръчки - Габрово.

Според нея провеждането на работния семинар е важно и от още една гледна точка - предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Един от основните ангажименти на МРРБ по време на Председателството ще бъде именно проследяването на изпълнението на Градския дневен ред на ЕС и докладването му в рамките на платформата за градско развитие на европейско ниво, заяви Николова. Надяваме се да изведем и фокус върху интегрираното градско развитие като подходящ инструмент за подкрепа на полицентричното развитие на територията.

За нас е важно да имаме полицинтрично и балансирано регионално развитие, което в момента отчитаме като слабост в градското развитие. Акцентът е поставен върху големите градове и тези в растеж, а целта е да имаме по-добро регионално икономическо развитие, подчерта заместник-министърът. Затова се надяваме на ползотворно сътрудничество с общините, чиито успешни проекти могат да бъдат част от основата на бъдещите дискусии и документи през Българското председателство, включително и като аргументи за продължаване на инвестиционния характер на Кохезионната политика и след 2020 г., каза още Деница Николова.