/КРОСС/ Космическата сонда Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), проектирана да изучава марсианската атмосфера докато обикаля около Червената планета, е вече 1 000 дни в орбита. За да отбележи този исторически момент НАСА припомня най-значимите открития, направени благодарение на мисията, които са помогнали на учените да разберат повече за негостоприемната атмосфера на Марс и дали там някога не е имало живот.

Космическият апарат беше изстрелян с ракета-носител Атлас V на 18 ноември 2013 г. и достига Марс през септември 2014 г.

Оттогава извършва измервания в горния слой на атмосферата, които доведохда до ключови открития за Червената планета - от разбирането на това какви са последиците от слънчевите ветрове в марсианската атмосфера до откриването на метални йони в нея. Всички те са помогнали на НАСА да се доближи до разбирането по какъв начин топлата и влажна атмосфера преди милиарди години се е превърнала в ледено студената планета, каквато я познаваме днес.

Ето кои са водещите десет окрития на MAVEN:

10. Кадри на газообразен азотен оксид и озон в атмосферата на Марс показаха сложно поведение, което не е било очаквано от учените. Това означава наличие на динамични процеси на размяна на газ между горната и долната атмосфера, за които все още се знае малко.

9. Някои частици от слънчевите ветрове успяват да проникнат неочаквано дълбоко в горната атмосфера, вместо да бъдат отклонени около планетата от марсианската йоносфера. Това проникване става възможно чрез химически реакции в йоносферата, които превръщат заредените частици на слънчевия вятър в неутрални атоми, които след това успяват да проникнат надълбоко.

8. MAVEN извършва първите си преки наблюдения на слоя от метални йони в марсианската йоносфера, образувани от навлизащия междупланетен прах в атмосферата.

7. MAVEN идентифицира два нови типа полярни сияния - протоново и дифузно. За разлика от начина, по който мислим за повечето сияния на Земята, тези на Марс не са свързани нито с глобално, нито с локално магнитно поле.

6. Сиянията са причинени от приток на частици от Слънцето, изхвърлени от различни видове слънчеви бури. Когато частиците от тези бури достигнат марсианската атмосфера, те увеличават нивото на загуба на газ в космоса с от 10 до повече фактора.

5. Взаимовръзките между слънчевите ветрове и планетата са неочаквано сложни. Те са резултат от липсата на цялостно защитно магнитно поле и наличието на малки ивици магнетизирана кора на планетата, които влияят на навлизащите слънчеви ветрове на локално и регионално ниво. Създадената магнитосфера варира на кратки периоди и в резултат е забележително "неравна".

4. MAVEN наблюдава пълносезонно изменение на водорода в горната атмосфера, като потвърждава, че варира през годината. Източникът на водорода е водата в долната атмосфера, разделена на водород и кислород от слънчевата светлина. Това също е неочаквано от учените и все още се знае малко за него.

3. MAVEN използва измервания на изотопите в горната атмосфера (атоми с един и същ състав, но с различна маса), за да определи какво е количеството на загубата на газ с времето. Тези измервания показват, че две трети или повече газ се губят в космоса.

2. MAVEN измерва скоростта, с която Слънцето и слънчевите ветрове отвяват газа от атмосферата на Марс в космоса, както и подробности от процеса на загубата й. Екстраполацията на нивата на загуба в древното минало - когато слънчевата ултравиолетова светлина и слънчевите ветрове са били много по-интензивни - показва, че с времето огромни количества газ са били загубени в космоса.

1. Атмосферата на Марс изчезва с течение на времето от дейността на Слънцето и слънчевите ветрове, което е променило неговият климат от по-топъл и влажен в началото на историята му към студения и сух климат, който наблюдаваме днес.

"Радваме се, че MAVEN продължава своите наблюдения", коментира Джина ДиБрачо (Gina DiBraccio), учен към проекта. "Мисията вече започна втората си марсианска година на наблюдения и е насочена към начините, по които сезонните цикли и слънчевия цикъл влияят върху системата", допълни тя.