/КРОСС/ Европейците имат да уреждат с Великобритания редица сметки, свързани с Брекзита - например правата на европейските граждани, живеещи на Острова. Това е една от темите на срещата на върха в Брюксел.

Поканите, които председателят на Европейския съвет Доналд Туск изпраща преди срещите на върха в Брюксел, напоследък приличаха на списък с проблеми, напомнящи за общата депресия на ЕС. На тези срещи неизменно ставаше въпрос за всевъзможни кризи и предизвикателства. Този път обаче Туск демонстрира оптимизъм: "Последните развития на континента говорят за това, че ние постепенно излизаме от тази спирала", се казва в неговото писмо до 28-те европейски лидери.

Коя е причината за неговия оптимизъм? Допитванията сочат, че одобрението към ЕС започва да нараства в цяла Европа; икономическият ръст постепенно набира скорост; отпорът срещу Доналд Тръмп, както и Брекзитът сплотяват останалите в общността 27 страни-членки; а Франция вече се ръководи от убеден европеец. Всички тези добри новини подобряват настроението, твърдят и представители на германското правителство.

Германско-френският тандем с нови шансове

След изборите във Франция има шансове френско-германският тандем отново да заработи както едно време. Преди срещата на върха, Берлин и Париж са съгласували позициите си. Особено германската канцлерка Ангела Меркел навярно има повод да се радва, че отново разполага с надежден партньор в Европа, който е готов да поеме своята част от задачите и отговорностите - например по темата за общата европейска отбран.

На срещата на върха се очаква европейските лидери да дадат тласък на сътрудничеството в тази област. Конкретните решения относно финансирането и задълженията на отделните страни ще бъдат взети по-късно. Сега ще бъде изяснено само как ще изглежда това сътрудничество и кои държави ще могат да участват в него. Германия застъпва становището, че определени страни-членки трябва да поставят началото, а останалите да се включат евентуално по-късно.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск не подкрепя този вариант за различни скорости и настоява за общи действия. Съпротива оказват най-вече от Полша и някои други източноевропейски страни. Балтийските и скандинавските държави искат по-бързо изграждане на обща отбранителна политика, защото се чувстват застрашени от Русия.

Европейците са единни обаче в отношението си към американския президент Доналд Тръмп: те отхвърлят искането му за преразглеждане на климатичното споразумение от Париж. По другата гореща тема - миграцията - в момента цари странно затишие. Няма никакъв напредък по общата политика за предоставяне на убежище, а още по-малко пък по въпроса за солидарното преразпределяне на бежанците в общността. Но страните-членки явно смятат, че миграцията в момента е контролируема и планират да подобрят сътрудничеството си със страните, от които идват мигрантите, и с тези, през които те преминават транзитно, като Либия например. Но основният спор по всичките тези въпроси европейците засега просто избягват да водят.

И за десерт - Брекзит
В края на официалната вечеря днес (22.6), британската министър-председателка Тереза Мей ще представи на европейските си колеги плановете на Лондон за напускане на общността, доколкото подобни планове изобщо съществуват. Очаква се тя да направи поне едно конкретно предложение за уреждане на правата на европейските граждани във Великобритания, и съответно - на британците в страните от ЕС. Въпросът е сред приоритетните в предстоящите преговори с Лондон.

В тази връзка високопоставен европейски дипломат предупреди да не се възлагат прекалено големи очаквания на тази среща - по-скоро ще се обсъжда общата рамка, включително и въпросът кои съдилища ще решават спорните въпроси между Великобритания и ЕС. Тереза Мей например категорично отказва Лондон в бъдеще да подлежи на юрисдикцията на Европейския съд, тъй като Великобритания щяла да е вече „трета страна". Дори само този въпрос крие огромен конфликтен потенциал. Подробности от разговорите ще бъдат оповестени официално в понеделник.

Битката за наследството на британците

И тази среща на върха няма да мине без препирни. Този път караниците ще са за това коя страна да подслони онези европейски агенции, които заради Брекзита ще трябва да напуснат Острова. Виена, Барселона и Будапеща се състезават за домакинството на Европейската агенция за лекарствата (EMA) с нейните 890 служители.

Тези европейски агенции носят не само престиж, но и сериозни приходи, а и развива допълнително инфраструктурата на страната-домакин. Бившата германска столица Бон също е кандидатка да приеме лекарствената агенция. Всъщност, всички страни-членки могат да правят предложения. Същото важи и за новото седалище на Европейския банков надзор. Тук Франкфурт е смятан за фаворит, но също и Париж и Милано имат сериозни амбиции. Накратко: на срещата в Брюксел започва дебатът за наследството, което британците ще оставят след като напуснат общността.

Източник: Дойче Веле