/КРОСС/ България може да ползва опита на Холандия по отношение на развиването на т. нар. „умни градове" и прилагането на интелигенти системи за управлението им. Това заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която взе участие във форум, посветен на темата, организиран от посолството на Холандия в България. Тя отбеляза, че 70% от населението на Европа е съсредоточено в големите градове, което ги изправя пред сериозни предизвикателства, свързани с развитие на инфраструктурата и опазването на околната среда. „Устойчивото и интегрирано градско развитие е залегнало сред целите на ЕС и е тема, по която работим", отбеляза Николова и допълни, че по силата на приетия Пакт от Амстердам, градското развитие е определено като хоризонтален въпрос за всички секторни европейски политики. По думите й подобни форуми са изключително важни, за да може страните да са в течение с най-актуалните разработки в сферите на управлението на градовете, социалното сближаване, градската мобилност, качеството на градската среда и техническата инфраструктура.

Зам.-министър Николова подчерта, че сред приоритетите на българското правителство е постигането и поддържането на балансирано териториално развитие с водеща роля на градовете, като мотори за икономическо развитие на регионите. „Отчитаме полицентричното развитие на територията като ключов фактор за постигане на целите, не само по отношение на териториалното сближаване, но и върху интегрираното градско развитие. Ето защо за внедряването на мерките ще е нужно продължаване на инвестиционния характер на Кохезионната политика и след 2020 г.", посочи Николова.

Тя допълни, че за изпълнението на тази важна задача се разчита, както на средствата от фондовете на ЕС, така и на инвестициите от държавния бюджет. Зам.-министър Николова напомни, че през програмния период 2007-2013 г. по линия на Оперативна програма „Регионално развитие" са инвестирани над половин милиард лева за внедряване на интелигентни мерки в седемте най-големи български града - София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен и Стара Загора. В тях са изградени системи за мониторинг на трафика, които дават възможност за по-добро предвижване и оптимизиране системата на градския транспорт, намаляване на трафика, ограничаване на произшествията и жертвите по пътищата.

В програмния период до 2020 г. страната ни ще инвестира още над 300 млн.лв. в проекти за управление на трафика в 39 града. Този тип инвестиции са най-оптимални за развитието на градския транспорт. Благоевград, Габрово, Враца, са сред градовете, които в настоящия момент ще изпълняват проекти. Стартира и втора фаза за надграждане на проектите за градския транспорт в 7-те големи града. „Оптимизирането на градския транспорт търси ефекта за алтернативно предвижване на хората за сметка на автомобилите- стимулира се ползването на градския транспорт и предвиждането с велосипеди. „Имаме още много какво да желаем по отношение на изграждането на „интелигентните градове", но съм уверена, че след няколко години методи, които изглеждат неприложими у нас към този момент ще се развият", подчерта тя. По думите й освен в управление на трафика мерки могат да се прилагат и в домакинства по отношение пестенето на енергийни ресурси.

Пред журналисти зам.-министър Деница Николова посочи, че 74% от общия бюджет на ОП „Региони в растеж" 2014-2020 г., който е от над 3 млрд. лв., е отворен за кандидатстване. Сключените договори са за около 58% от общия ресурс, което е сериозен напредък. 12% от средствата са вече разплатени. „До края на годината търсим възможности за отваряне на бюджета за кандидатстване на 100%", заяви Николова и посочи, че забавяне има в проекта на Министерството на здравеопазването за модернизиране на спешната помощ, както и проекта за социални дневни центрове за деинституционализация на възрастните хора, който е към общините. Има възможност до края на годината да достигнем договаряне на 70% от бюджета на оперативната програма", посочи Николова.