/КРОСС/ Българският държавен глава е на първото си официално посещение в страна от региона на Югоизточна Европа.

„България и Гърция са свързани от стратегическо партньорство както в двустранен план, така и в рамките на Европейския съюз и НАТО. Двете държави могат да бъдат пример за добросъседски отношения на Балканите, изградени върху общите европейски ценности". Това заяви държавният глава Румен Радев, който е на държавно посещение в Република Гърция по покана на гръцкия си колега Прокопис Павлопулос. Това е първата визита на Румен Радев в Югоизточна Европа след встъпването му в длъжност като държавен глава.

Двустранният стокообмен между България и Гърция достига 3 млрд. евро през 2016 г. и двете държави ще продължат да насърчават контактите между бизнеса, подчерта президентът Радев. „Развитието на енергийните и транспортни връзки е от съществено значение за увеличаване на стокообмена и туризма", посочи още българският държавен глава и призова за доизграждане на инфраструктурата на съществуващите гранични-контролно пропускателни пунктове и за строежа на нови. През миналата година страната ни е била посетена от 1 100 000 гръцки граждани, а 1 200 000 българи са избрали да почиват в Гърция.

„Това са реални показатели за добрите отношения между двете държави. Милиони граждани на двете страни свободно пътуват, почиват, работят и се обучават на територията на съседа", подчерта българският президент.

Изграждането на междусистемна връзка, свързваща газопреносните мрежи на Гърция и България, е от значение не само за страната ни, но и за региона, е позицията на държавния глава. Румен Радев призова този проект да се реализира в предвидените срокове, което ще позволи диверсификация на източниците и на маршрутите за пренос на природен газ както за България, така и за държавите от Централна и Югоизточна Европа.

Президентът Павловулос подчерта значението на това, че първата визита на българския държавен глава Румен Радев е именно в Гърция и потвърди подкрепата на страната си за присъединяването на България към Шенгенското пространство. „Това е от особена важност за България, защото само така можем да гарантираме ефективна борба с нелегалния трафик на хора и срещу тероризма. Крайно време е това да бъде разбрано и от останалите страни-членки на ЕС", заяви Румен Радев.

По време на разговора си с президента Павлопулос, президентът Радев открои и усилията на двете държави за справяне с нелегалната миграция, борбата с тероризма и засилването на сътрудничеството между въоръжените сили на България и Гърция като основен фактор за гарантиране на стабилността в нашия регион.
Двамата президенти бяха единодушни, че България и Гърция ще продължат да работят заедно в интерес на един по-силен и стабилен Европейски съюз, защото това е бъдещето на Европа.

Обща беше и оценката, че двете държави ще продължат да подкрепят процеса на европейска интеграция за своите съседи от Западните Балкани. Президентът Павлопулос подчерта, че предпоставка за тази подкрепа е „нашите съседи да покажат уважение към международното право, европейските постижения, както и историята, което е доказателство за добросъседски отношения". „По отношение на европейската перспектива за държавите от Балканите сме на едно мнение. Те трябва да изпълнят критериите за членство и нещо много важно за Балканите - добросъседските отношения и взаимното уважаване на историята трябва да бъдат задължително условие за започването на преговори за членство", добави Румен Радев.

В Атина Румен Радев положи венец на гроба на Незнайния воин, а по-късно беше посрещнат с официална церемония в Президентския дворец, където заедно с гръцкия президент направиха преглед на Почетната рота.

В рамките на посещението си президентът Радев ще проведе срещи с председателя на парламента Никос Вуцис, както и с кмета на Атина Георгиос Каминис.

По-късно днес в сградата на българското посолство в гръцката столица президентът Румен Радев ще разговаря с наши сънародници, живеещи в Република Гърция.
По време на визитата си в Атина българският президент е придружаван от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и зам.-министъра на външните работи Емилия Кралева.