/КРОСС/ Какво определяме като типично германско? Какво стои зад определението "германско"? Този въпрос занимава германците не от вчера. Сега в него се включи и канцлерката Меркел. Коментарът е на Инес Пол, предава Дойче веле.

На никой друг политик понастоящем не се възлагат повече надежди и очаквания, както на германската канцлерка. Откакто Доналд Тръмп е президент на САЩ, мнозина възприемат Ангела Меркел като последен глас на разума, виждат в нея истинската пазителка на западния свят и спасителка на ЕС (предпазваща го от разпад). С Меркел начело Германия отново стана един от най-важните играчи на международната сцена. И светът наистина е обърнал поглед към Германия.

Заедно с тази нова отговорност и нарасналите мощ и значение на Германия, растат и страховете. Например старата загриженост, че Германия безскрупулно ще използва своето надмощие, за да налага собствените си интереси. И историческата дилема изведнъж отново стана актуална: Германия е прекалено малка и слаба, за да може да изпълнява сама ролята на мощния двигател на Европа, но същевременно е твърде силна спрямо много други държави.

Що е то "германско"?

Освен този външен поглед към Германия се води също и вътрешногерманска дискусия на тази тема. Какво означава "германско" днес - в 2017 година? Не само от началото на бежанската криза германците водят дискусия за това, какво сплотява тяхната страна, коя е водещата религия, как ислямът променя Германия, как многото бежанци променят нашата идентичност?

В този сложен и натоварен с много емоционален заряд дебат канцлерката Ангела Меркел излезе с едно интересно предложение: в публикация за най-големия булеварден вестник "Билд", тя предлага своята "азбука на Германия". В нея Меркел формулира своите дефиниции за това, какво е германско, и приканва читателите да се включат в този дебат. Което представлява един гениален ход от нейна страна.

Кой друг, освен Меркел, може още в първото изречение да се позове на параграф първи от Конституцията и по този начин да обясни солидния фундамент, върху който е стъпила Германия. Малко по-късно обаче тя стига и до съвсем тривиални неща, като например дуалното професионално обучение и уплътняването на прозорците. На един дъх канцлерката споменава федерализма, пухените завивки, вечната отговорност на Германия за Холокоста и интеграцията. Не пропуска да спомене също и картофите, както и църквите, а към Made in Germany тя причислява също и мюсюлманите.

Който мисли, че тази "азбука" на Меркел е някакъв си списък, се лъже дълбоко. Особено за онзи, който иска една Германия, която - без да забравя традициите, културата и историята си - да бъде отворена към света, дефинициите са подбрани много умело. В "азбуката" на Меркел не отсъстват също и "любопитството", "опазването на климата" и "многообразието". "Свободата на пресата" също е неотменна част от списъка, както и "брането на гъби" или "точността".

Меркеловата "азбука на Германия" не е просто забавна игра на думи, а един вид правителствена декларация в стил Меркел. В някои пасажи, като този за признаването на религиозната свобода, канцлерката демонстрира твърдост и непоколебимост. А с общия подбор на дефинициите - също и такава откритост, че много хора остават с усещането, че тази азбука е адресирана и до тях.