/КРОСС/ Все още няма категорично решение дали с двата реактора за площадката в Белене ще се строи нова атомна централа или те ще бъдат поставени в Козлодуй, където и в момента се търси начин за удължаването на живота на реакторите. Това обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за БНР.

Тя уточни, че има инвеститорски интерес към изграждане на централата, който е вън от Русия.

„В края на миналата година ние успяхме да платим своето задължение по решението на Международния търговски арбитраж, което беше в размер на 1, 176 млрд. лева, и на практика, ние вече притежаваме два реактора, които са конструирани за площадката на АЕЦ "Белене". Част от оборудването вече е в България, а останалата част, която ще бъде и финалната от оборудването, ще пристигне през септември. Дотогава трябва да имаме визия за това какъв ще бъде нашият подход, така че ние по най-добрия и най-оптимален начин да можем да използваме произведеното оборудване. Освен това трябва да знаем, че имаме едни разходи, които са извършени по площадката на АЕЦ "Белене" през годините и те са в размер на 1,4 млрд. Всички разходи, които са извършени, всички дейности, извършени до този момент, ни задължават да подходим много отговорно и много държавнически.

В рамките на нашия предишен мандат, в момента, в който имахме визията и яснотата за решението на Международния арбитраж, ние започнахме да правим консултации по отношение на това какъв ще бъде най-добрия вариант за използването на това оборудване и още тогава нашата визия беше, че такъв един проект трябва да се реализира само на базата на един икономически обоснован проект. Проект, който ще бъде изграден изцяло на пазарен принцип.

„Росатом" изявяват желание и ще участват в изграждането на този проект, ако се намери стратегически инвеститор, защото това е гаранция за сигурността, за качеството на тази централа. Все пак, няма нищо по-сигурно и нищо по-добро от това конструкторът на този проект да бъде и изпълнител, който участва в изграждането.

Но ако такава процедура не се реализира успешно, по начина, по който смятаме, че този процес трябва да протече, тогава ние ще мислим и за възможност за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" със същото оборудване, тъй като там има изградена и необходимата инфраструктура, а разполагаме и с необходимия експертен потенциал. Оборудването на АЕЦ "Козлодуй" също е руско производство, така че то ще бъде напълно съпоставимо. Но ние сме длъжни да направим всичко необходимо, така че да защитим в максимална степен нашите интереси", обяви министърът на енергетиката.

Петкова беше категорична че няма мораториум върху изграждането на Белене.

„Знаете, че референдумът за АЕЦ Белене не успя да събере необходимия, изискващ се по закон, процент гласували български граждани и решението беше върнато обратно в парламента. Тогава българският парламент препотвърди решението от 2012-та година и проектът беше спрян. Така че не можем да говорим за мораториум върху проекта АЕЦ "Белене". Използването за оборудването на АЕЦ "Белене", възможността, необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност, икономическия аспект на един такъв проект и това каква ще бъде съдбата на въглищните централи - тези отговори трябва да намерят своето отражение в тази Енергийна стратегия", заяви Петкова и обясни, че стратегията, подготвяна от различни експерти, трябва да бъде готова през септември.

„В момента АЕЦ "Козлодуй" произвежда 33% от общото количество произведена електрическа енергия в България. Страната ни ще иска дерогация и за затварянето на въглищните централи", обясни министърът.

„Това, което мога да кажа със сигурност е, че България на, първо място, ще се бори за това да получи дерогация по отношение на тези завишени изисквания спрямо въглищните централи. За да стане това нещо факт, ние в момента работим заедно с всичките въглищни централи, заедно с колегите от синдикатите. Централите трябва да докажат, че разходите, които те ще извършат за изграждането на тези сероочистващи устройства, ще бъдат много по-високи от ефектите за екологията", допълни Петкова.

Тя говори и за газовата връзка, която се изгражда с Гърция.

„Интерконекторът с Гърция трябва да бъде въведен в търговска експлоатация до 2020 г.", обяви Петкова и нарече проекта „изключително важен" и „стратегически за целия ЕС", а процеса - „необратим"

„За България основен приоритет в сектор "Енергетика" е диверсификацията на източниците за доставка на природен газ, постигането на енергийна сигурност, постигането на конкуренти цени. За да станат тези приоритети факт, ние трябва да изградим липсващата инфраструктура със съседните на нас страни. Поради тази причина ние сме концентрирали изключително много своето внимание в изграждането на интерконекторите.

Другата много важна наша цел е България да не остане заобиколена от тези големи енергийни проекти, които много динамично се развиват в последно време", поясни енергийният министър.

В същото време Петкова обърна внимание и на скандалната манганова мина „Оброчище". Министерството на енергетиката очаква до дни концесионерът на мината да внесе оставащата сума, за да се отмени временното спиране на договора. В противен случай концесията може да бъде прекратена да постоянно.

„Наистина се възползвах от тази една законова възможност, която законът за подземните богатства е предвидил в такива случаи - временно спиране на договора за концесия до изпълнение на задължението от страна на концесионера. Тази възможност аз я използвах, за да може концесионерът да събере необходимия ресурс и да издължи своите задължения към персонала. За радост, това се случи. Една част от задължението и към бюджета също е внесена. Това, което остава да бъде внесено и се надявам да стане факт в рамките на тази седмица, е да бъдат внесени още 80 000 евро в сметката на Министерството на енергетиката. С това ние ще изчистим окончателно нашите взаимоотношения. Ако тези средства не бъдат преведени по сметка на Министерство на енергетиката, аз ще бъда принудена да направя предложение за спиране на тази концесия".