/КРОСС/ Анализът на четири ледени тела, открити във външната Слънчева система, не показва никакви признаци, че те са под влияние на голяма невидима планета, криеща се отвъд Нептун, съобщава Nature.

Откритите през през 2014 г. белези за съществуването на Девета планета въз основа на групирането на обекти в област във външните райони на Слънчевата система, наречена Пояс на Кайпер, далеч не са доказателства, твърди екип астрономи в статия, публикувана първо на сървъра за препринти arXiv.

Техните констатации са на база наблюденията на обекти, открити по време на обзора OSSOS (Outer Solar System Origins Survey), който разглежда една област на пространството зад ледените гиганти.

С помощта на 3,6-метровия телескоп в Хавай, екипът откри четири обекта в орбита около Слънцето в силно елиптични орбити с голяма полуос 250 астрономически единици (1AU астрономическа единица = разстоянието от Зеята до Слънцето). Досега са регистрирани общо 12 ледени тела с подобни орбити, включително последните четири с помощта на OSSOS.

Очакваната орбита на Деветата планета и орбитите на други самостоятелни обекти, известен до края на 2015 г.

Аргументите в полза на "Деветата планети" се основават на кластеризацията (групирането) на шест по-рано познати обекти. Две независими проучвания (A Sedna-like body with a perihelion of 80 astronomical units / Chadwick A. Trujillo & Scott S. Sheppard и Evidence for a Distant Giant Planet in the Solar System / Konstantin Batygin, Michael E. Brown) показаха, че те са разделени на две групи, а най-вероятно причина е някаква невидима планета, по-голяма от 10 пъти масата на Земята.

Представа на художник за Деветата планета като леден гигант, който засенчва централния Млечен път, с подобно на звезда Слънце в далечината. Орбитата на Нептун е показана като малка елипса около Слънцето. Източник: Wikimedia Commons users Tomruen, nagualdesign.

Клъстерите (доказателствата) изчезват

Всъщност цялата мотивация на теорията на Батигин и Браун се основава на това, че "тези обекти съществуват и тяхното групиране (клъстеризация) е много малко вероятно да е случайно", подчертава астрофизикът Итън Сийгъл във Forbes. Но това, което виждате, зависи основно от това откъде се наблюдава и с каква чувствителност са направени тези наблюдения. Ако регистрирате групирани обекти, защото сте прекарали повече време в търсене в място, където искате да видите групиране, това не означава, че има нещо необичайно. Всъщност е по-вероятно да сте жертва на явление, наречено detection bias (пристрастие към откритието), напомня Сийгъл.

Намирането свръхслабо осветен, ултрастуден или бавно движещ се обекти е възможно със съществуващата технология, но изцяло зависи от търсенето в местата, където съществуват тези обекти за достатъчно дълго време. Тук мисията WISE намира рядко, ултрастудено джудже, показано в червено.

Учените са съгласни, че астрономическите наблюдения, които показват шестте обекта на схемата горе, са несъвършени, коментира Кори Шанкман (Cory Shankman), астроном от Университета на Виктория, Канада и водещ автор на последното изследване. Изследователите трябваше да се примирят с лошата видимост в различните сезони на наблюдения. Освен това обектите от Пояса на Кайпер по-лесно се виждат на разстояние от равнината на Млечния път. Това може да доведе до това астрономите да откриват повече ледените тела в определени области, въпреки че са разпределени равномерно по цялото небе, казва Шанкман.

Всичко това, твърди екипа на OSSOS в новата си публикация, може да доведе до фалшиви показания за клъстеризация.

"Те изградиха своята доказателствена база около движенията на 6 обекта, без да отчитат начина, по който са открити" - заяви Саманта Лоулер (Samantha Lawler), астроном в Националния изследователски съвет на Канада (National Research Council Canada). "Три от четирите новооткрити обекта, както може да изглежда на пръв поглед, принадлежат към двата изолирани преди клъстерз. Но, след като се вземе предвид факта, че наблюденията са извършени в посока на една част от небето в определено време на годината, доказателствата за кластеризация изчезват", - добавя Шанкман.

В 3D - орбитите на обекти от Пояса на Кайпер повлияни от Деветата планета. Както заявява Майк Браун, "Най-далечните обекти с орбити перпендикулярни на Слънчевата система подсказват хипотезата за Деветата планета.

Случаят "Деветата планета"

Грешките на предишните наблюдения отслабват аргументите за съществуването на "Девета планета" с размер и разстояние от Слънцето, предположени по-рано, отбелязва Рену Малхотра (Renu Malhotra), астроном от Университета на Аризона в Тусон. Но тя добавя, че екипът на OSSOS не доказва, че тези неопределености всъщност допринасят за появата на лъжливо групиране на далечни обекти на Пояса на Кайпер, така че новата публикация почти не променя дебата.

Скот Шепърд (Scott Sheppard), астроном в Института Карнеги във Вашингтон, който за първи път със своя екип предположи наличието на някаква невидима планета, смята, че дори с новите данни най-доброто обяснение за поведението на шестте обекта на Пояса на Кайпер все още е огромна планета.

Подреждането в еклиптичната схема по ширина и дължина за по-дълъг период на Транснептуновите обекти би могло да е съвпадение, в резултат на предубедени изследвания или индикатор за нов физичен феномен.

"Дори ако в предишните наблюдения има грешки, те все още говорят в полза на съществуването на огромна планета. Освен това, клъстеризацията е само една линия на доказателства за "Деветата планета". Движението на обектите от Пояса на Кайпер, които не са обвързани с Нептун, с орбити почти перпендикулярни на по-голямата част от телата в Слънчевата система може да се обясни най-лесно с наличието на планета", - каза Константин Батигин, астроном от Калифорнийския технологичен институт (САЩ).

В крайна сметка събирането на по-точни данни за обектите от Пояса на Кайпер със съществуващите и бъдещите телескопи трябва окончателно да отговорят на въпроса дали има Девета планета в Слънчевата система.

Източник: НаукаOFFNews

video:https://www.youtube.com/watch?v=aGoygXr9Q0s