/КРОСС/ Минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли става 180 лева, а от 1 октомври ще бъде 200. Експертите са категорични, че увеличението на другите пенсии е най-добре да зависи не от бюджетните дотации в осигурителната система, а от приходите, които се реализират чрез осигурителни вноски. Повече приходи могат да дойдат от по-високи доходи и повече заети. На този фон продължава спорът между синдикати и работодатели за механизъм, по който да се определя минималната работна заплата (МРЗ). Темата в студиото на БНТ "Денят започва" коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Вчерашното заседание беше отложено заради липсата на Валери Симеонов. Димитров каза, че не са стигнали до някакво решение. На експертно ниво са проведени вече десетки срещи, както и на политическо, но в последните няколко години аргументите от двете страни са същите и не се придвижват към консеснсусна точка. За президента на КНСБ един е основният индикатор - реалната работна заплата и как се осреднява през националната статистика.

По негово мнение МРЗ трябва да се съотнася около 50% от това, което реално получаваме в джоба си като средна величина. Той каза, че съгласието като че ли е на лице, че тя не може да бъде по-малка от досегашната. По-важно е да имаме някакви срокове, в които да се договаряме и да стигнем и до следващите стъпки.

„Да не я отричаме, да се съгласим, че минимална заплата ще има в България, както е имало толкова време, съотношението към средната да го приемем в някакъв диапазон и след това вече да минем по сектори, по икономически дейности и да се разберем как договаряме минималните нива по категориите персонал", коментира президентът на КНСБ.

Той припомни, че преди две години бизнесът каза, че замразява договарянето за минималните осигурителни доходи, тъй като иска да види МРЗ за страната как ще се определя.

„Двата процеса са взаимно свързани, но са блокирани в момента", допълни синдикалният шеф.

Димитров беше категоричен, че няма как трета година да нямаме договаряне по тези числа, тъй като средният доход върви нагоре заради ръста на заплатите. За миналата година над 10% се е увеличила средната работна заплата.

„Това, което отчита НСИ за средна работна заплата, е една средна величина. Тя е минала1000 лева за тази година, но ако се погледне структурата на доходите ще стане ясно, че 70% от българските работници и служители получават заплата, която е под средната за страната, в диапазоните 7-800 лева. В регионите на страната, без София, нивата са с по 100-200 лева надолу. В масовия случай хората получават между 650-750 лева, при това за добре квалифицирани дейности. 30% от пазара на труда са на и над 1000 лева.