/КРОСС/ За да разберем човешкото съзнание, трябва да знаем защо съществува.
Нови експериментални доказателства, публикувани в PsyArXiv, предполагат, че то може да се е развило, за да ни помогне да се учим и да се адаптираме към променящите се условия далеч по-бързо и ефективно, пише NewScientist.
Свикнали сме да мислим за съзнанието като за уникално човешко качество, но учените сега смятат, че съзнание имат и много други животни, включително бозайници, птици и октоподи. Докато растенията и може би някои животни като медузите изглежда реагират на света около себе си, без да го съзнават, много други животни осъзнато преживяват и възприемат заобикалящата ги среда.
През 19-ти век Томас Хъксли, а и други твърдят, че такова осъзнаване е "епифеномен", тоест страничен ефект от работата на мозъка, която няма причинно-следствено влияние, както парната свирка не оказва влияние върху работата на парния двигател.
Съвсем наскоро учените предполагат, че съзнанието ни дава възможност да интегрираме информацията от различни сетива или да я запази активна достатъчно дълго в мозъка, че да можем да се насладим на гледката и звука на минаващата кола, например, като единно възприятие, въпреки че звук и светлина пътуват с различна скорост.
Незсъзнателните действия
Но все по-голям брой експерименти показват, че има изненадващо много неща, за които не трябва да сме в съзнание, коментира Оуън Травърс (Eoin Travers) от Школата за академични изследвания към Лондонския университет. Например, след като сте се научили да карате колело, можете да правите това, без да сте наясно с действията си по същия начин, по който е трябвало да бъдете, когато сте се учили. Проучванията показват също, че не е нужно да бъдете наясно със знака стоп, за да се съобразявате с него - подсъзнателното възприемане на сигнал за спиране може да е достатъчно, за да спрете.
За да разберат какви са разликите между съзнателното и подсъзнателното възприятие, Травърс и колегите му тестват колко добре се учим, когато има грешни или подвеждащи сигнали в нашата околна среда.
В първия експеримент доброволци наблюдават знак плюс, която се появява в центъра на екрана на компютъра. След три четвърти от секундата този знак се заменя със стрелка, сочеща наляво или надясно. Стрелката се забавя или за 33 милисекунди, така че да се възприема само несъзнателно, или за 400 милисекунди, така че тя да бъде осъзната. Накрая се появява Х в едната страна на монитора и доброволците натиснат бутон, за да посочат дали са видели Х вляво или вдясно на екрана.
Подсъзнателното лъже
Всеки доброволец преминава до 400 такива опита, 200 с осъзнати знаци на стрелки и 200 с подсъзнателни такива. Всеки от тях е допълнително е разделен на 100 сеанса, в които знаците сочат в правилната посока през повечето време, както и 100, в които те са погрешни през по-голямата част от времето.
Екипът открива, че когато подсъзнателните сигнали до голяма степен са погрешни, участниците се поддават на измамата и обикновено натискат грешен бутон. Но когато имат време да осъзнаят, участниците се научават кога да пренебрегват заблуждаващите знаци.
Във втория експеримент, както приеманите съзнателно, така и несъзнателно знаци сочат в правилната посока в 50, 69 и 88 на сто от времето в различните сесии. След това изследователите проследяват движенията на очите на участниците, за да видят колко бързо се съсредоточават върху целта, когато се показва подвеждащ знак.
Но когато знакът се възприема несъзнателно ниво, участниците разчитат на него, дори когато е грешен през 88 % от времето. Доброволците продължават да търсят в посоката на стрелката, а след това - реалното място на целта - процес, който отне повече време, тъй като не са в състояние да учат и да се адаптират към ситуацията. "Съзнанието улеснява бързото коригиране на поведението в отговор на промените в околната среда", коментира Травърс.
Еволюцията предпочита съзнанието
"Това е блестящо изследване", заявява философът Томас Метцингер (Thomas Metzinger) от Университета в Майнц, Германия. "Капацитетът за бързо, ефективно учене почти със сигурност ще бъде нещо, което еволюцията ще избере и поддържа."
Проучването показва, че този капацитет се нуждае от осъзнаване. Това дава на изследователите представа за теорията на съзнанието, в което наистина няма причинно-следствена връзка, казва Метцингер.
Това предполага, че далеч не е страничен ефект от функционирането на мозъка, съзнанието може да са били избрани в хората и някои други животни, за да могат бързо да се научат и да се адаптира в бързо променяща се среда.
Следващата стъпка е да копира това проучване и да го правят обобщения на други задачи, за да разберем по-добре механизмите, които стоят зад бързото съзнателен живот, казва Метцингер.