/КРОСС/ - Отива си богата на разнородни събития седмица. Две временни парламентарни комисии - за бойния самолет „Грипен" и за харчовете за ремонта на НДК бяха създадени на фона на политическо напрежение и противопоставяне. Премиерът Борисов предостави на прокуратурата завещаната му от служебния премиер Герджиков папка, в която по думите му пишело разни неща, които не са от най-добрите. За нещата в папката спомена и президентът Радев, след като от ГЕРБ предложиха временната комисия за изтребителите. Управителят на Националната здравноосигурителна каса подаде внезапно оставка. А в Асеновград битов инцидент прерасна в междуетническо напрежение. Събитията през отиващата си седмица коментира политологът проф. Александър Маринов. Как можем да обвържем тези събития? Какво говорят те за състоянието на България?

- Може би това, че българската държава е една не добре управлявана държава. Не говоря само за текущия момент, защото при почти всички тези събития поводи за проблемите са с дълга история. Ще ви дам само примера с инцидента в Асеновград. Преди това имахме Гърмен, преди Гърмен имахме Катуница. И общо-взето има възпроизвеждане на един и същ проблем, на една и съща причина, която очевидно не е била обект на адекватно управленско внимание, за да се възпроизвежда отново и отново. Това е въпрос, че проблемите, които не се решават навреме или не се решават наистина, те не изчезват, те се връщат с все по-голяма сила и с все по-големи последици. Каквото и да хванете от изброените събития, ще видите, че някой някога се е опитвал да го замете под килима, да го неглижира и ето, това се връща отново.

- Кое от тези събития е знаково?
- Това, разбира се, зависи много от гледната точка. Наистина, както се казва, преди важеше правилото „всяко чудо за три дни", сега имаме всеки ден по три чудеса. Но все пак аз бих откроил разправиите около НДК, не заради самото НДК, защото аз смятам, че не е тайна, че там отдавна има проблеми, които се заобикаляха. Събитията около НДК са, обаче, само един индикатор за проблемите, които ние имаме в осъществяването на нашата роля в Европейския съюз. Значи, според мен, българското участие в ротационното председателство не е просто поредица от представителни събития. Това е индикатор, както е било и за други държави, които са се включили в ЕС, дали са способни наистина да участват пълноценно в политиката на общността. Разбира се, че не е толкова важно дали НДК ще бъде готов и дали там ще се състоят събитията. Но самият симптом, че ние започнахме много късно подготовката за председателството и че почти през цялото време тя върви небрежно, несериозно, незадълбочено, е много важен показател, че ние нещо бъркаме сериозно. Аз винаги обичам да давам за пример сравнението с Естония.

- От днес започна нейното председателство всъщност.
- Да, точно така. Естония започна подготовката си 3 г. преди България, през 2012 г. и започна много бързо, много енергично, много стегнато, с добра организация. Ние започнахме през 2014 г. с общи приказки. И общо-взето дълго време нещата се точеха все едно, че ще станат от само себе си, а те няма как да се случат от само себе си. Не говоря за ремонтите. Говоря за по-важните неща. Затова обръщам внимание на това събитие. Разбира се, всяко едно от другите събития, от определена гледна точка също е знаково, както вие се изразихте.

- Направи ли ви впечатление, че приоритетите на председателството ни се смениха няколко пъти и в крайна сметка останаха не точно тези, които ние си ги представяхме?
- Да. Това ми направи впечатление. Трябва да бъдем тук обаче обективни. Имало е доста случаи, в които приоритетите са се сменяли дори в движение. Примерът с Финландия през 2010 г. Там се сменят две трети от дневния ред на председателството при започнат 6-месечен период. Представете си, това е доста сериозно. Така че въпросът не е в самата смяна. Въпросът е, че първо ние тръгнахме с много голяма кошница. Аз няма да забравя госпожа Кунева, когато се състоя това първо събитие през 2014 г., тя каза - България за 6 месеца ще управлява ЕС и ще влияе върху неговия дневен ред. Това беше нереалистично очакване. Ние не успяваме да намерим такива теми, които са важни за България наистина и в същото време да убедим останалите, че са важни и за тях. Ние сега просто избираме някакви теми, които очевидно са важни за съюза като цяло, но в тази въртележка, в тази постоянна смяна, за която говорите, няма убедителност. Така бихме могли утре отново да ги сменим със същите основания вероятно.

- Проф. Маринов, скандалът около НДК, макар и развихрен на битово ниво, постави сериозни въпроси и от политическо естество. В рамките на 3 дни се смени решението за уволняване, преназначаване, доброволно напускане на директора Мирослав Боршош. Това нормално ли е?
- Да. Аз съм съгласен, че...

- Тази синкопирана симптоматика как може да се обясни?
- Според мен има някакво сериозно разместване на пластовете в ГЕРБ. То засега не може да се проследи внимателно, поне не от гледна точка на публичната информация. Аз не обичам ровене в такива общо-взето слухове, да ги наречем. Но ясно е, че там има някакво разместване на пластовете, има борба, по различни причини. Ясно е, че министър Павлова вече не се ползва с тази позиция или с това доверие, което имаше преди. И може би, така си мисля, може би засега все още остава на един пост, който не е ясно точно за какво отговаря. Защото имам чувството, че към декември, а след това към юли следващата година ще има нужда някой да поеме отговорността. Така че тези процеси, според мен, ще се развиват. Това беше просто една, както се казва мини криза. Но и тук има нещо симптоматично. По принцип, когато се взимат такива решения, такива обвинения, такива мотиви за обвинения с проверки от страна на всички органи, които биха могли да правят проверки в България, не трябва ли да има малко повече аргументираност? Не казвам прозрачност, защото само по себе си това не е достатъчно. Нужни са аргументи - това, второ, четвърто, пето, шесто. И да се каже, защото тук няма логика в тези, да ги нарека браунови движения - напред, назад, уволнен, възстановен, напуснал и т.н. Явно, че зад паравана, както се казва в буквалния смисъл, има нещо друго, има някаква друга драма. Но каква ще е - ще проследим.

- А с бойния самолет, с „Грипен"-а как ще завърши сагата?
- Тук също има политически подтекст. Първо, за това състояние на бойната ни авиация не е виновно само сегашното правителство, нито служебното, нито предишното, нито по-предишното. Състоянието на армията ни е резултат от много години неглижиране, погрешна политика, погрешно разбиране за нашето място в европейската система за сигурност и т.н. Но според мен има политически подтекст. Ако си спомняте премиерът Борисов реагира на тема постановка от типа „добро ченге-лошо ченге" и той реагира доста спонтанно, според мен поради една причина - че не той е сценаристът на тази постановка. Очевидно тук има още един пласт на сложните отношения във върховете на ГЕРБ. Според мен Цветан Цветанов играе някаква собствена игра и се опитва да спечели точки пред някакви среди, като е прекалено агресивен към президента. Той след това, ГЕРБ след това при дискусиите относно съставянето на комисията се опитаха да се измъкнат, но ако се придържаме към изречените думи, първото изявление, с което Цветанов подхвърли идеята за комисията, съдържаше именно персонално обвинение към президента. Ние имаме съмнение, че президентът Радев е оказал влияние още преди решението на служебното правителство. Това бяха точните думи. Те са записани. Защо Цветанов смята, че ще извлече полза от сблъсък с президента Радев аз не знам, тъй като това според мен е много неправилна сметка. Но очевидно е, че той се опитва да бъде в такава агресивна позиция и според мен тласка и парламентарната група на ГЕРБ в тази посока, което видимо не винаги се харесва на премиера Борисов. Аз смятам, че имаше един епизод от изминалата седмица, когато парламентарната група в последния момент промени позицията си и прие и законопроекта, на първо четене, и законопроекта на Корнелия Нинова, ако не се лъжа, за промените в Наказателния кодекс, след като го бяха отхвърлили на Правна комисия.

- Да, щях да ви попитам и затова.
- Мисля че това беше някаква намеса в последния момент.

- Откъде намеса?
- Само един човек може да поправи такава позиция, която е била предварително решена от парламентарната група, само един човек може да ги накара да променят позицията. Те в последния момент решиха като жест, да кажем, някаква конструктивност, да приемат и другия законопроект. Т.е. на премиера това не му е изгодно, тази агресивност от страна на парламентарната група и от страна на Цветанов. И той се дразни, защото вероятно неговите планове са по-различни в случая.

- Къде се разминават плановете между премиера и тези на парламентарната група и нейния председател?
- Аз не съм му съветник, нито пък психоаналитик. Но на мен ми се струва, че тук Борисов залага на една друга роля, която би искал да изпълни в този свой мандат. Която е роля с наднационални измерения, нещо като миротворец, като човек, който изпълнява определена роля, не само на национално равнище, а в региона, в ЕС. Дали това е реалистично, дали е по силите му, това е друга тема. Но вероятно някакви възможности има в това отношение. Борисов или тези, които го съветват, според мен, си дават сметка, че това няма как да се случи, ако има остро междупартийно противопоставяне в България. Така че той инстинктивно се стреми да тушира това противопоставяне. Невинаги се сдържа, той е много импулсивен човек, но общо-взето по сериозните въпроси, като че ли се опитва непрекъснато да дава някак си заявки, че би бил съгласен, би бил склонен за някакво партньорство, за някакъв диалог във връзка с някакви национални приоритети, които уви още не са дефинирани и т.н. Мисълта ми е, че той няма изгода от изостряне на нещата в парламента, още повече, че сега в парламента имаме една, силна е може би преждевременно, но една многобройна и доста агресивна опозиция. ГЕРБ и правителството нямат интерес да ритат, да дразнят хралупата с дивите пчели. Точно обратното. Те имат интерес да успокояват острите ситуации. Според мен в този смисъл той няма интерес от подобна агресивна позиция на ГЕРБ. А другата страна пък - групата на ГЕРБ - трябва с нещо да се прояви, да блесне. И вероятно има хора, които смятат, че по този начин ще блеснат. Вие виждате, че доста често се изпращат на трибуната да говорят хора, които не са свързани с ГЕРБ от своя произход, от другаде идват. Те са авторите на най-острите да кажем конфронтационни изказвания, което, очевидно, на една част от ГЕРБ и специално на Борисов, според мен, не му се връзва много добре. Но пак казвам, това са странични наблюдения, може би бъркам.

- Проф. Маринов, ако мога да използвам вашата метафора за дивите пчели, те подлежат ли на някакво укротяване? Т.е. от БСП дали могат да се впишат в търсената от Борисов схема?
- По принцип аз смятам, че би могла да се намери една линия без да се загърбват различията, без да си прикриват нередностите - и с оглед на председателството, и с оглед на други процеси, които текат в и около България, би могло да се намери една линия, поне в някои сфери да има известно съгласие. Не искам да бъда наивен, нито да бъда прекален оптимист, но известно съгласие може да се намери. Аз дадох тези дни такъв пример. Има държави от Централна и Източна Европа, които преди председателството са сключвали междупартийни меморандуми, пактове за времето за подготовка и провеждане на председателството.

- Ненападение, пакт за ненападение.
- Това всъщност е съгласие да не се експлоатират различни проблеми, свързани с европредседателството с теснопартийни изгоди. Защото такава опасност в България има - и в едната, и в другата посока. И с преекспониране на някои слабости, и с отричане на определени слабости. Така че би било добре, ако могат политиците да се споразумеят, не заради това да не се изложим пред чужденците, както се казваше навремето, но за да се получи едно по-нормално взаимодействие. Да има някакво относително единство на тези, които представляват нацията, когато говорим пред Европа. Общо-взето това пренасяне на вътрешните ни спорове навън говори за много ниско качество на политическия ни елит.

- В заключение, с едно изречение посланието на седмицата е - „Внимавайте, председателството наближава"?
- Да. И каквото си го направим, такова ще бъде.

Пред Фокус