/КРОСС/ В България се провежда грешна политика по доходите. Тази политика отглежда търтеи и готованци. Тази критика отправи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитиран от news.bg, по време на формалното разглеждане на постановлението на Министерски съвет за определяне на новия размер на минималната работна заплата.

То бе обжалвано в съда от страна на работодателите, поради неспазване на процедурата за съгласуваност в Тристранния съвет.

Велев заяви, че няма нужда от драстични мерки на пазара на труда. Той определи исканите от синдикатите политики за увеличаване на доходите като "глупости".

"Няма проблем с преразпределението на брутния вътрешен продукт. Ние произвеждаме 15% от средния европеец на час, а получаваме 21% от средния европеец. Това са данните на Евростат", констатира Васил Велев.

Според него възнагражденията в България изпреварват производителността на труда от тези в ЕС. По думите му ръстът на производителността у нас изостава чувствително от 2010 г. насам.

"Ние имаме петата най-висока минимална работна заплата в ЕС", каза още Велев. С тази производителност на труда в Чехия минималната работна заплата би била 132 евро, а в Румъния би била 217 евро, у нас обаче е 241 евро.

Велев отчете, че страната ни е с най-големия ръст на минималната работна заплата за последните десет години. Според него там, където няма определяна минимална работна заплата безработицата е по-ниска, а средната работна заплата е 1,6 по-висока.

Той направи конкретно предложение в постановлението, с което се определя нов размер на минималната работна заплата тя да е определена като брутната минимална месечна работна заплата.

От Българска търговско-промишлена палата заявиха, че подкрепят инициативата на социалното министерство за определяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обясни, че приемането на Постановлението на МС за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2017 г., се налага в отговор на мотивите на Върховния административен съд, с които аналогично постановление на МС е било отменено поради неспазване на процедурата за съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В Постановлението на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г. е определен размерът от 460 лв.

"Данните за първото тримесечие на тази година доказват, че увеличението на минималната работна заплата мотивира към заетост, реализиране и задържане на трудовия пазар, особено на младите хора без трудов стаж и нискоквалифицираните.

Увеличението на минималната работна заплата има и социален ефект като запазва покупателната възможност на хората с най-ниски доходи и техните семейства и така гарантира нормално преживяване", посочи Петков.