/КРОСС/ Почти 1,4 млрд. лв. ще иска КНСБ от държавния бюджет за следващата година. Това стана ясно на семинар на Конфедерацията за журналисти в курорта Белчин баня. От тази сума почти 920 млн. лв. са за заплати. Още 472 млн. лв. са капиталовите разходи и допълнителните плащания от хазната, обяви лидерът на синдиката Пламен Димитров.

"През миналата година синдикатът искаше 1,25 млрд., от които получи близо 700 млн. лв. Това показва, че нашите искания се чуват и са възможни. Скоро ще седнем да преговаряме отново с финансовия министър", заяви президентът на КНСБ.

"Ако растежът върви в рамките на очакванията от кабинета, няма проблем да се даде тази сума", заяви Димитров. Според сметките на правителството в края на мандата БВП трябва да нарастне с 30 млрд. лв. Това означава поне 3 млрд. лв. на година повече. Дори и без планираните мерки за повишаване на събираемостта на приходите, исканите от КНСБ средства може да бъдат дадени, отсече лидерът на синдиката.

Аргументи в тази посока дава и ниското бреме на държавния дълг спрямо БВП, както и липсата на дефицит в сметките на финансовото министерство.

Всъщност това, което искаме, е допълнителен 1% от БВП на страната, не виждам проблем той да се преразпредели през държавния бюджет, аргументира се Пламен Димитров.

Бизнесът също не би трябвало да има проблем да увеличи заплатите. Сметките на КНСБ сочат, че от всеки лев брутна добавена стойност, за заплати се отделят едва 20 стотинки. За сравнение в Западна Европа това преразпределение между труда и капитала е 50:50.

Между 100 и 250 лв. месечно увеличение на заплатите искат отделните федерации към КНСБ, които представляват 300 000 работещи българи, стана ясно още на семинара.

Във висшето образование ще се борят за 150 лв. увеличение, заяви председателят на Синдикат „Висше образование и наука" доц Лиляна Вълчева. В държавното управление ще се настоява за 25 на сто увеличение на заплащането или близо 150 лв. на човек, каза председателят на ФНСДУО Кръстьо Боянов.

Според лидера на синдикат „Огнеборец" Венцислав Станков увеличението на бюджета на МВР трябва да бъде с 277 млн. лв., а възнагражденията на огнеборците да нарастнат с 200-250 лв.

В здравеопазването КНСБ ще се бори за скок на заплатите в детските градини и ясли с поне 120 лв., а в Спешна помощ - за ръст от 10 на сто. 20% увеличение искат и работещите в земеделието, в частност хората, които се борят с градушките и тези от системата на земеделското министерство.

В енергетиката пък заплатите представляват минимален процент от цената на тока. Ако се увеличат с 20 на сто, то електричеството ще поскъпне едва с половин стотинка, пресметна председателят на синдиката на енергетиците Георги Петров.

КНСБ предлага още да се въведе минимална работна заплата от 700 лв. за висшисти, които работят по специалността си.

Конфедерацията ще настоява и минималната заплата да стане 800 лв. до края на 2022 г. Искането по отношение на средната заплата е за същия период тя да стигне до 1700 лв. Изчисленията показват, че за да се постигне тази цел, всяка година средните доходи в страната трябва да скачат със 120 лв. По отношение на минималната работна заплата това означава 60 лева на година. Според Пламен Димитров този ръст е абсолютно постижим при ръст на икономиката от 4-5%, и то без да се имат предвид предложенията към правителството на КНСБ за възраждане на индустрията, възстановяване и развитие на българската енергетика. Икономическата реалност, силно дефицитният пазар на труда подсказват и ни водят в посока по-високи искания, каза президентът на КНСБ.