/КРОСС/ За палежа на Партийния дом се казаха доста неща.

Има и преувеличения, или направо измишльотини.

Това е нашият стандарт - минали са години, основните участници или свидетели ги няма, колко му е да ръсиш каквото ти скимне.

Сега, след палежа на крана, който трябваше да демонтира паметника пред НДК, ми се стори уместно да покажа нещичко от нощта на 26 август 1990 година - без никакви претенции, с малки видео отрязъци - така както ги е заснел Христо Минчев от Пазарджик, на когото от тълпата викаха Конго, неизвестно защо.

***

В „Трофеи след пожара", например, е забавно да видите, на какво се дивят участниците в събитията - в случая все млади момчета.

Удивително е с какво настървение показват тоалетната хартия, която са намерили в Партийния дом.

Един младеж казва: „Ей, хубаво са си живели тия!"

Други трупат на куп намерените колбаси - онази година беше времето на истинския недоимък.

Някой казва, с очевидно изумление, четейки от менюто на партийния стол: „Телешко филе - лев и десет стотинки!"

***

За тези момчета това е неморалното, това са престъпленията.

Горките.

Години по-късно Кремиковци бе продаден за 1 долар - колкото цената на едно телешко филе.

***

В „Трофеи" може да се чуе и една прелюбопитна фраза.

Изречена е от вицепрезидента Семерджиев, който имаше смелостта, единствен от първенците на БКП, да се смеси с тълпата.

Той казва следното: „Елате с мен, за да видите, че няма завързани за радиаторите хора, за да изгорят в пожара!"

Представяте ли си, какви неща са внушавали в онази нощ.

***

Крайно любопитно е участието на Радой Ралин в драмата.

За историята, той и Йосиф Петров, когото Радой довежда със себе си в телевизията, вероятно ще си останат като неволните подбудители на палежа.

За първи път в онази неделя не бях в телевизията, програма „Всяка неделя" беше съставена от предварително записани разговори и си останах в къщи.

Борехме се с децата с една библиотека, все не успявахме да я сглобим, когато се появи Джени, съпругата ми - имало някакъв проблем, Величко Скорчев настоявал да се свърже с мен по телефона.

Опитах се да отклоня разговора, но Величко, който беше един от водещите новинари тогава, упорито настоявал да се чуем.

Взех слушалката и той ми обясни, че пред телевизията са дошли Радой и бай Йосиф Петров, най-възрастният по онова време депутат, и настоявали да отправят някакво обръщение.

Бързо разбрах за какво става дума и попитах: „Какво върви в момента по ефира?"

„Игралният филм" - отвърна Величко.

„Прекъсни го - казах, - и ги включи директно в ефир".

Никога по-рано, а и по-късно подобно нещо не се беше случвало.

Но аз бях програмен директор на телевизията и практически имах цялата власт в онзи момент.

Величко го направи - и буквално след няколко минути площада се изпълни от хиляди хора.

И се започна...

***

По-късно много пъти съм се шегувал, че фактически запалиха партийния дом заради една библиотека, която с часове не успявахме да сглобим. Всъщност, накрая успяхме и тогава видяхме, че не можем да поставим на мястото му едно червено чекмедже - понеже трябвало да се сложи предварително.

***

Гледах по-късно записа с Радой - и леко се изненадах.

Мислех, че е бил доста по-приповдигнат, така съм запазил този епизод в паметта си.

Оказа се, че е много въздържан, и едва ли е очаквал, какво ще се случи след броени минути.

***

Три дни след палежа, Радой ме намери в парламента - имахме постоянно студио там и бях наминал да се видя по някакъв повод с колегите.

Той беше направо съсипан, никога не съм го виждал такъв.

Каза ми, че иска да отправи ново обръщение.

Това щеше да бъде вече нещо наистина извънредно.

Но Радой си е Радой, изключенията му се полагаха - така че наредих веднага да го запишат, а записът да излъчат в късните новини.

Тогава те се казваха „В края на деня".

Покъртително беше това обръщение на Радой.

Той, който приветстваше промяната с цялото си сърце и вършеше тежката работа на новите демократи, чийто престиж и известност бяха нулеви в сравнение с неговите, изведнъж се бе оказал подпалвач.

Вероятно са го притискали жестоко от левите среди.

А и самият той години наред е бил поданик на лявата идея - но на чистата, а не на изнасилената - преди да я напусне безвъзвратно.

***

В краткия материал, който ще видите под заглавието „Пожарът", има и нещо наистина уникално.

То е поканата към вицепрезидента генерал Атанас Семерджиев да разпусне парламента.

Семерджиев написа за това в мемоарната си книга, обаче, общо взето, този факт остана неизвестен.

Но друго е да го чуете със собствените си уши.

А после можете да размишлявате за събитията през онази нощ...

***

Автор: Кеворк Кеворкян 

video:https://www.youtube.com/watch?v=j9AWxOAT1Fc