Да стискаме палци на "Меркрон"!
Секция: Анализи
15 Юли 2017 09:58
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Да стискаме палци на "Меркрон"!

/КРОСС/ Днес Франция посреща националния си празник, а в Париж продължава посещението на американския президент Доналд Тръмп. Вчера там беше и цялото германско правителство - за традиционното общо заседание на двата кабинета. Дали прословутият германо-френски „мотор" на ЕС отново ще вдигне оборотите?

Вчерашната среща между двете правителства начело с Меркел и Макрон беше замислена именно като историческо рестартиране на този мотор. Защото през последните осем години той все кихаше, давеше се и засичаше. Последният френски президент Франсоа Оланд беше доста анемичен, а предшественикът му Саркози водеше непредвидима, спонтанна политика. Така за тези осем години Германия по неволя се превърна в европейски хегемон, а Франция - в неин икономически и политически подгласник. Но за Европа е много важно двете страни да са в добър баланс. Съюзът между Франция и Германия, обединяването на техните сили - това е самата сърцевина на ЕС, включително и исторически погледнато. Така че всички, които мислят доброто на ЕС, би трябвало да стискат палци Париж и Берлин отново да дръпнат напред. Но хармонията помежду им далеч не е идеална, тъй като двете страни често пъти имат доста различни интереси.

Какво ги свързва и разделя

На вчерашната среща Меркел и Макрон сръчно и политически правилно поставиха акцента върху общото: и двете страни искат ЕС да направи повече за своите отбранителни възможности (договориха се за нов европейски изтребител), и двете страни са за решителна борба срещу тероризма и за насърчаване на инвестициите.

Макрон и Меркел споделят общи позиции и по редица други световни проблеми: климатичното споразумение, глобалната търговия, бежанците. Има обаче и горещи теми, към които се посяга твърде предпазливо. Преди изборите за Бундестаг наесен Ангела Меркел гледа да не обсъжда нищо, което може да обремени германските данъкоплатци с нови европейски тежести. Франция на свой ред настоява за задълбочаване на сътрудничеството в еврозоната, за общ бюджет и общ министър на финансите, а Макрон доскоро беше привърженик и на идеята за общи облигации - все мерки, които могат да стреснат германските избиратели и да влошат позициите на Меркел преди изборите.

Не само Франция, но и Италия открай време искат да се поотпусне и примката на пакта за стабилност на еврото - тоест, мечтаят да се отърват от оковите на бюджетната дисциплина, на която държи Германия. Всичко това Меркел предпочита да обсъжда чак след като евентуално спечели изборите за Бундестаг. В същото време Берлин има към Париж едно фундаментално очакване: да се реформира френският пазар на труда (както навремето, с цената на поста си, направи германският канцлер Шрьодер), за да стане френската икономика по-ефикасна и конкурентоспособна. А това означава в пряк текст - да се орежат традиционни права и привилегии на наемния труд. Знаем обаче, че във Франция такива мерки винаги изкарват на улицата милиони гневни хора.

Меркел, Макрон и денят хикс

На фона на всичко това: дали Меркел и Макрон наистина имат потенциала да изправят ЕС на крака? Техният тандем вече си има политически прякор: Меркрон. Този политически "кентавър" е наистина интересен. Меркел притежава огромен опит и международен авторитет, тя е спокойна, разсъдлива и предпазлива, но в същото време човек на делата, а освен това има на своя страна супер успешната в момента германска икономика и една държавна хазна, която е претъпкана с излишни милиарди. Макрон пък е млад, динамичен, страстен европеец, човек на новото време, бликащ от идеи. И в момента тъкмо той може да помогне за разведряване на отношенията с Доналд Тръмп.

Затова надеждата сега е, че този тандем ще сработи, а ЕС ще живне от инфузията на свежа кръв. Двамата със сигурност ще предприемат решителни мерки за изграждане на общоевропейска отбрана и в борбата срещу тероризма. Може да се очаква още, че еврозоната ще започне да изгражда своите структури, в резултат от което да се превърне в същинското ядро на бъдещата европейска федерация или конфедерация. Но преди изборите за Бундестаг на 24 септември няма да се случи нищо съществено. Без да преувеличаваме ролята на Германия - тъкмо 24 септември ще бъде денят хикс за целия ЕС.

Източник: Дойче Веле