/КРОСС/ Съд на 8 хиляди години - шедьовър на раннонеолитната култура, къщи с необичайно големи размери и древната рецепта за квас представиха археолозите проучващи селището при "Слатина".

Разкопките там продължават, предава news.bg. Откритията бяха представени пред кмета на София Йорданка Фандъкова, която заедно със своя екип и група журналисти, посети раннонеолитното селище в столичния комплекс.

Кметът отбеляза, че е изключително важно разкриването на културно-историческото наследство затова и по програма "Култура", Столична община е отделила 3 млн. лв. за разкопки и проучвания. Фандъкова обеща финансирането на разкопките в раннонеолитното селище при "Слатина" да продължи, дотогава докато има нужда.

Посетителски център пък ще прави археологическите открития достъпни за широката публика. Плановете предвиждат мястото да стане вторият археологически парк на столицата. Селището в Слатина има обща площ 300 декара. Според археолозите то датира от периода 6 000 - 5 500 г. пр. Хр. и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, населено от първите земеделци и скотовъдци на континента. Проучванията се извършват от екип археолози от Националния археологически институт с музей - БАН, ръководен от чл.-кор. проф. Васил Николов.

Освен древният съд, археолозите показаха къщи с необичайна големина за времето си. Едната, от които с площ от 300 кв. м. и разкриха рецептата на древната мая за хляб, съдържаща жито и диви растения, оставени да ферментират.

Селището е опасано от ров с дълбочина - 70 см. Ровът не е имал укрепителна или охранителна функция, а магическа. Проф. Николов обясни, че всички селища от тази епоха имат такива ровове, но появата им в Средна и Западна Европа, е станала на по-късен етап.

Откритията археолозите искат да представят в сборник, с който да разкажат за живота по тези земи. Кметът Фандъкова от своя страна заяви, че вече има готов проект за този археологически парк, предвиждащ експонирането на археологически останки и обособяването на паркова част. Ще бъде изграден и посетителски център, така че обектът да е достъпен за туристи, без да се пречи на разкопките и проучванията.