/КРОСС/ Парламентът окончателно отхвърли предлаганите промени за нови ограничения върху кешовите плащания, като постепенно отпаднаха и двете предложения - за въвеждане на таван от 1000 лв. от началото на 2019 г. и последвалото компромисно такова - лимит от 5000 лв. за плащания в брой от началото на 2018 г.

Така, поне засега, се слага край на продължилата повече от месец дискусия дали бизнес и граждани трябва да бъдат ограничени от държавата за начина, по който извършват своите плащания. Ако противниците на тези регулации могат да бъдат доволни от спечелената битка, то редно е да осъзнаят, че войната тепърва предстои.

Основният аргумент, който и днес бе чут в пленарна зала е, че лимитирането на кешовите плащания ще спомогне за борбата със сивата икономика, в което отношение България е на челно място в Европейския съюз. Тази теза бе застъпена както в мотивите на законопроекта, така и от устата на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Важно е веднъж и завинаги да стане ясно, че подобна корелация не съществува.

Лимитирането на плащанията в брой нямат ефект върху борбата със сивата икономика. Това е установило и проучване на Johannes Kepler University в Австрия, както е видно от графиката по-долу. В нея с по-дебел шрифт са държавите, в които има кешов таван.

Така например държавата с най-ниско ниво на сивата икономика Австрия не лимитира по никакъв начин плащанията на своя територия, докато страната с най-висок дял от БВП на сивия сектор - България, таван за кешовите плащания съществува от 2011 г.

На това мнение е и бившият началник на валутния отдел в централната банка на Израел Мордехай Фейн. „Може да се очаква, че ограниченията върху плащанията в брой ще прехвърлят избягването на данъци към по-софистицирани методи", твърди Фейн.

Икономистът и председател на Българско либертарианско общество Стоян Панчев също коментира, че кешовите ограничения нямат отношение към сивата икономика.

„Плащанията в сивата икономика и на т.нар. черен пазар не се осчетоводяват така или иначе. Тоест таванът е безсмислен за справяне с тези феномени, независимо от размера си", коментира Панчев.

„Да не говорим за възможността изобщо държавата да следи изпълнението на такова правило. Вчера разбрахме от одит на Сметната палата, че бюджетно финансирана институция като СУ редовно са заобикаляли ограничението от 10 000 лв.", допълни икономистът.

Всъщност далеч по-очаквано е, че именно легитимните плащания, а не тези от сивата икономика, биват по-засегнати от въвеждането на кешови ограничения.

Според официалната статистика например, продажбата на бижута в Италия намалява с 30% през първите четири месеца на 2011 г., когато се въвежда ограничение на плащанията в брой. Много от чужденците просто отказвали да използват кредитни и дебитни карти, като вместо това предпочитали да пазаруват от другаде.

Всички тези данни следва да ни убедят, че кешовият таван не просто следва да бъде запазен към настоящите си нива, но дори и да бъде премахнат напълно. Война, а не битка, която трудно ще бъде спечелена.

Източник: Михаил Кръстев, Frognews.bg