/КРОСС/ У последно време все по често се усеща носталгията по социализма. И най-вече, по евтинията. Няма да се спирам на празните магазини и на показните магазини. Няма да коментирам това, че тия, где ги гони носталгията сигурно са живели, та да се тъпчат до пръсване. Ще се опитам да ви обясня, защо социализмът отиде у небитието. Свършваш висше и почваш работа. Заплата 135 лева. На ден 6.14 лв. На час 77 стотинки.

Хлябът бе 15 стотинки. Редиш се на опашка, що може да свърши. Стоиш на нея половин час. Простата сметка показва, че хлябът вече е 15+38.5=53.5 стотинки. С една месечна заплата си купуваш 243 хляба.После се редиш за месо. Цената му е 4 лева. Стоиш два часа и половина, и то струва вече 4+1.93=5.93 лв. С една месечна заплата си купуваш 22.765 килограма месо. После се редиш на опашка за домати, лук, дрехи, китайски кецове... После се редиш у бръснарницата, баничарницата и у сладкарницата.

После се редиш на опашка за лека кола. 10 години. Цената на колата е 6 500 лева. За десет години ти стъпва на 10х12х135+6500=22 700 лева. Нема да ви смятам колко излизаше един апартамент, що има опасност да изгоря лаптопа.

А най-простата сметка показва, че от висене по опашки, немаше кога да работим. А като не работим, нема у магазина. Нема го и бръснаря. Що е на опашката за месо. А месаря е на опашката пред бръснарницата. Та това исках да ви кажа. Кто понял, понял.

Ха ха. Сетих се за Ювенал. Хляб и зрелища. Хляб имаше. И зрелища имаше. По опашките. По телевизията една краварка зрелищно доеше от една крава 170 литра млеко. Докато я снимаха, другите крави прегаряха. И млеко немаше. Телешко имаше у „Балкантурист". С гъби.

П.П.Свещите на снимката са за погребението на социализма. Едно време немаше и свещи, що немаше и ток. А ток немаше, що беше евтин.

Източник: Росен Антов, socbg.com