/КРОСС/ „Трябва категорично да се противопоставим на активното лобиране, от много високи места, за скандални промени на трудовото законодателство, насочени към орязване на придобивки и допълнителни защити на работниците и служителите, като например премахване на клас „Прослужено време", премахване на Минимални осигурителни доходи и минимална работна заплата". Това заяви народният представител от „БСП за България" Георги Гьоков от парламентарната трибуна.

Според него индустрията в България реализира една от най-високите норми на печалба в Европа, а в същото време плаща най-ниските заплати в ЕС.

„В България няма справедливо и достойно заплащане на труда. И на фона на това, има хора, които не получават и тези ниски заплати, независимо, че добросъвестно са изпълнявали трудовите си задължения на работните си места", посочи той.

По неговите думи, умишлено или не, това неизплащане на заплати създава сериозни проблеми в трудовите отношения и е с голяма социална значимост. Според него е разбираемо и е възможно- един работодател да изпитва временни трудности и да не може да изплати в уговорения срок заплатите, което не значи, че трябва да влезе в затвора.

„Но трябва да е категорично ясно, че тези временни затруднения не трябва в никакъв случай да са за сметка на работниците и служителите", подчерта народният представител.

Гьоков припомни, че изхождайки от всичко това, „БСП за България" е предложила създаване на Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати.

„По време на работата си, членовете на комисията се обединиха около идеята- въз основа на идентифицираните проблеми да се инициират промени в действащото законодателство, които да допринесат за предотвратяване и намаляване на случаите на неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите от техните работодатели. Ние приветствахме това решение на комисията", обясни той, но изрази съжаление, че след усилената и ползотворна работа, Временната комисия е успяла да предложи задоволително решение само на част от проблемите, но е пропуснала възможността да реши проблема изцяло. Като пример той посочи прехвърлянето на фирми с натрупани задължения на трети лица, които са социално слаби граждани, нямат имущество и кредиторите не могат да съберат вземанията си от тях по никакъв начин.

„Как решават този случай предложените промени? Никак! Категорично не прекратяваме тази измамна практика. А тя е една от най-дразнещите практики, които съществуват, наред с това, разбира се, че работниците не си получават заплатите", допълни той.

Гьоков е на мнение и че достъпът на ощетените работници и служители до средствата, набирани във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" не е улеснен.

„Има някакъв страх у работодателските организации, да не би средствата във фонда да намалеят и да се възобнови вноската по него. За това е съпротивата срещу улесняване на достъпа до средствата в него", каза още депутатът от левицата, но увери, че това няма как да се случи.

„По данни на Главна инспекция по труда, неплатените заплати са в рамките на 10 млн. лв. Да предположим, че облекчим достъпа до средствата от фонда и всички работници успеят да се доберат до правото си да получат неплатените заплати - тогава ще се похарчат 10 млн. лв. от фонда. А в него има 250-260 милиона", уточни той.

Според Гьоков е разумно да се даде възможност за наети от търговеца работници или служители да искат от съда откриване на производство по несъстоятелност. „Защото те в един момент може да се явяват най-големият кредитор на работодателя си с неизплатените им заплати", обясни Гьоков.

По неговите думи няма как да има злоупотреби, ако се прилага законодателството. „Когато държавата не може да ти гарантира изплащането на трудовото възнаграждение, и да те предпази от некоректните работодатели, както е записано в редица закони, то не е ли редно да ти отстъпи мястото в челото на списъка за удовлетворяване на претенциите?", попита депутатът.

Гьоков е на мнение, че все повече ще се засилва натискът да се криминализира неизплащането на заплати, както е с неплащането на осигуровки.

„А криминализирането няма да реши въпроса на работника да си получи заплата", посочи той.

„Като български парламентаристи, наред с напъните за „облекчения за бизнеса" и „стимулиране на предприемачеството", трябва категорично да се противопоставим и да направим подобни практики, измъчващи хиляди работещи хора в страната, да станат невъзможни. Трябва да гарантираме трудовите права на работниците и служителите в пълна степен. Едно от тези права е изплащане на договорените възнаграждения", обясни Георги Гьоков.