Манолова: Не съм просто "арменския поп", а институция на страната на гражданите
Секция: Интервюта
30 Юли 2017 17:44
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Манолова: Не съм просто "арменския поп", а институция на страната на гражданите

/КРОСС/ Омбудсманът Мая Манолова в интервю за Агенция „Фокус" по повод 2-годишнината от избирането ѝ за обществен защитник.

- Г-жо Манолова, днес се навършват 2 години откакто заехте позицията Национален омбудсман на България. Кой е най-големият ви успех за този период?

- Най-големият ми успех като омбудсман е това, че промених мнението за институцията. От очакване на хората, че това е институция, в която могат да се оплачат, да ги изслушат, но не могат да им помогнат, в очакване, че това е институция, която действа активно и реално решава техните проблеми. За това, че не сме просто „арменския поп", а институция, която е на 100% на страната на гражданите и ги подкрепя в каузите за справедливост и срещу произвола на институциите.

- Запознати ли са в достатъчна степен българите с институцията на омбудсмана и уповават ли се на нея?

- Институцията става все по-разпознаваема и очакванията са да подкрепя хората в една или друга кауза, за един или друг проблем. За това говори и увеличеният брой жалби. Над 20 000 жалби са постъпили в институцията от момента на встъпването ми в длъжност в края на октомври 2015 г., което е два пъти повече от броя жалби за същия период в предходни години. Тоест, хората имат проблеми и разчитат, че омбудсманът е институцията, която може да им помогне да ги решат.

- Имате ли информация колко от тези казуси са разрешени успешно в полза на гражданите?

- Даже и в случаите, в които хората се обръщат към нас по въпрос, който е извън нашите компетенции и правомощия, се опитваме да помогнем със съвет, с подкрепа, с внимание. Така че, такава статистика реално не сме правили. Важна е друга статистика, че приблизително толкова е и броят на приключилите жалби. Тоест, ние не просто ги събираме, а и се опитваме да отговаряме по най-бързия начин и най-ефективно за всеки гражданин.

- Кога може и кога не може да се намесва омбудсманът и как гражданите биха могли да се свържат с него?

- Ясно е, че омбудсманът няма как да се намеси в случаите, в които един проблем на гражданин е в съда и се очаква съдебно решение или в случаите, в които съдът вече се е произнесъл. Няма как да защитаваме и фирми и юридически лица, когато имат проблеми с администрацията или се борят с несправедливости, защото омбудсманът защитава само гражданите. Няма как да помогне и, когато става дума за спорове между граждани - междусъседски, семейни и др. Ефективни сме и се намесваме в случаите, в които институциите нехаят за проблемите на конкретен човек, като ги караме „да се размърдат", да извършат правомощията си по закон, а също така и в случаи, в които става думи за проблеми на много хора. Например голямата кауза за ограничаването на свръхправомощията на частните съдебни изпълнители и битката срещу наглите работодатели, които издевателстват над своите работници и не им плащат заплати. Това са по-големи каузи, които се отнасят до много хора, които защитаваме. Също така и за несекващата битка на хората срещу произвола на монополите. Жалбите срещу топлофикациите, мобилните оператори, ВиК-атата, фирмени за бързи кредити, банките, са огромен брой и непрекъснато нарастват.

- Прекалено големи правомощия ли имат частните съдебни изпълнители в момента и нарушават ли те правата на гражданите?

- Да, има много силен дисбаланс в законодателството в посока свръхправомощия на частните съдебни изпълнители и през тях на кредиторите и ограничаване на правата на гражданите, когато са длъжници в изпълнителен процес. Например, гражданите могат да бъдат осъдени без да знаят, заради проблеми с призоваването, може да бъде блокирано цялото им имущество, всички банкови сметки трудовото им възнаграждение, за малък дълг. Ако искат да платят дължима сума на институция или на монополно дружество по време на съдебния процес, не могат да го направят. Те задължително стигат до частен съдебен изпълнител, за да се начислят допълнителни такси и разноски. Прекалено високи са таксите, които събират частните съдебни изпълнители. Те практически нямат таван. И се получава една липса на пропорционалност между положения труд от един частен съдебен изпълнител и огромния хонорар, огромната такса, която той получава. И в същото време, тя е за сметка на длъжника, на гражданина, който е изпаднал в трудна ситуация.

- През април обжалвахте решението на КЕВР за увеличението на цената на природната газ. Има ли някакъв резултата от тази жалба?

- Освен мен беше подаден протест и от прокуратурата. В момента е образувано дело, което се движи в съда.

- Какво не успяхте да направите да направите за тези 2 години и какво планирате за оставащите 3?

- През миналата година завършиха успешно 3 важни каузи. Първо, за затваряне на частните арбитражни съдилища, по отношение на граждани. Те вече са недостъпни за монополните дружества, за да съдят своите потребители. Второ, намалихме 6 пъти юрисконсултските възнаграждения, което също беше огромен разход на гражданите в съдебните процеси. Също така успяхме да свалим ДДС върху дарените храни, което е крачка в кампанията срещу пилеенето на храни и срещу глада в България, в подкрепа на бедните хора. През тази година двете големи кампании са свързани с ограничаване на свръхправомощията на частните съдебни изпълнители, банките и монополните дружества и битката срещу наглите работодатели, за подкрепа на хората на труда. Ако успеем тези две кампании да ги довършим успешно, а те вече, със законодателните предложения, което направих, бяха приети на първо четене, това ще бъде голям успех и много важна победа на гражданите. Иначе непрекъснато живея с мисълта за несвършена работа и неизпълнени докрай отговорности, защото жалбите буквално заливат институцията. Хората имат огромни очаквания, огромно доверие, които, за първи път изпитвам страх, дали ще оправдая изцяло. Защото има казуси, при които колкото и да се опитваме да помогнем, това е невъзможно. Но, така или иначе, битака за подкрепа на хората, продължава. Битката за правата на гражданите не е еднократен акт, това е процес, това е усилие, това е работа, която осъществяваме всеки ден.