/КРОСС/ Първи август 2017 е радостен ден за България и Македония: Договорът за приятелство и добросъседство създава механизъм за прекратяване на порочната практика политиците да тълкуват общата история, коментира за Кл. Шрамайер.

Защо две съседни страни непременно се нуждаят от договор за приятелство и добросъседство? Има ли Германия такива договори с Франция и Холандия, например?

Германия и Франция сключиха на 22 януари 1963 г. така наречения "Елисейски договор", който сложи край на вечната им вражда. С Холандия има двустранни споразумения по практически въпроси, например - за гранични корекции. България и Македония спешно се нуждаят от двустранен договор, като имаме предвид колко бурни са пререканията им. Всъщност повечето въпроси бяха уредени още в съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и на Иван Костов. Но след като двамата си отидоха, с тях си отиде и разумът. Онази декларация беше добра - доказва го фактът, че повечето нейни текстове сега влязоха без промени или със съвсем дребни промени в новия договор.

Като отличен познавач на двете държави и техните двустранни отношения, кои текстове от Договора намирате за най-сензационни? Къде виждате особено голям напредък?

Най-важният напредък следва от алинеи 2 и 3 на член 8. Те уреждат създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси - по този начин политиците вече ще бъдат лишени от правото да тълкуват историята. Защото досега непрекъснато възникваха възпаления поради различното политическо тълкуване на исторически събития и личности. И това изобщо не е чудно, като имаме предвид общата политическа история на двете страни до 1912-1913 и по време на българската окупация на Македония през Втората световна война. Винаги е било глупаво в оценката на това минало политическите тълкувания да надделяват над експертните. Сега тази грешка ще бъде отстранена с помощта на Съвместната мултидисциплинарна комисия. За да не остава и следа от съмнение, според алинея втора от член 8, тази комисия е длъжна да допринесе за обективното научно тълкуване на историческите събития, основаващо се на автентични и почиващи на доказателства исторически извори.
Още едно много важно взаимно задължение, което допринася за помирението, се съдържа в алинея 3 на член 8: двете договорни страни ще организират съвместни чествания на общи исторически събития и личности. Началото ще бъде поставено сега, на 2 август в Скопие, когато българската министърка на външните работи Екатерина Захариева и нейният македонски колега Никола Димитров ще положат венци на гроба на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас". (В тази церемония ще участват и премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев - бел. ред.). Накрая ще отбележа и член 12 от Договора, който предвижда учредяването на Съвместна междуправителствена комисия. Тя ще бъде под ръководството на двамата министри на външните работи, ще се събира поне веднъж в годината и ще следи за ефективното прилагане на Договора и за подобряването на двустранното сътрудничество, както и за решаването на въпроси, възникнали по време на изпълнението на Договора. По този начин се инсталира институционална инстанция за решаването на спорни въпроси.

Националистите в България твърдят, че Договорът е едва ли не капитулация, че по този начин България се отказва от своята история. Какво е Вашето мнение?

На националистите никога не може да им се угоди, защото те смятат, че единствени притежават разум. Всъщност, вярно е по-скоро обратното: единствено научният подход и евентуално различните гледни точки на двете страни могат да разкрият цялото богатство на общата история.

Има ли някакъв капан в този договор?

Няма капани. Двете страни не са длъжни да приемат изводите на експертната комисия. Според член 8, алинея 2, второ изречение, Комисията просто е длъжна да представя пред правителствата ежегодни доклади за своята работа. Това сигурно ще смекчи политическата дискусия. Но Договорът все още може да се провали - ако едната или другата страна престане да проявява добра воля. Защото Договорът живее единствено от добрата воля на двете страни да го превърнат в успех.

Поддръжниците на Договора в Македония твърдят, че той е солидна основа, върху която може да се надгражда. Противниците му обаче са убедени, че Договорът създава механизми, с които България по-късно ще може да шантажира Македония. ВМРО-ДПМНЕ вече обяви, че не подкрепя Договора. На този фон: дали добросъседските отношения действително имат бъдеще?

Македонските националисти от сегашната ВМРО-ДПМНЕ изцяло съсипаха Македония и я натикаха в задънена улица. Те трябва само да се радват, че новият премиер Заев най-после дава на страната шанс за някакво ново начало. Между другото, общата история принуждава да се правят компромиси, тя не е някакво опитно поле на екстремистите, които смятат историята за своя собственост.
Първи август 2017 година е радостен ден за България и Македония, той е празник за Балканите и за цялата международна общност. Но щастието не е пълно, защото един участник отсъства: Атина. Би било добре, ако и Атина се вдъхнови от духа на новия договор и поне започне да изпълнява задълженията си от Временното споразумение от 1995 и от решението на Международния съд от 2005 година. Балканите най-после имат нужда от сътрудничество, дори от хармония, за да могат да се противопоставят на дебнещите опасности.

Източник: Дойче Веле