/КРОСС/ Нечовешки усилия положи 44-ят парламент да не свърши нищо полезно за четири месеца. Как да не се полага заслужен отпуск ("ваканцуване" по парламентарния жаргон) на неговите черноработници? Няма да ги наричаме парламентаристи, защото още от предходното Събрание законодателният ни орган все по-малко се покрива с общоприетото разбиране за парламентаризъм. Нито народни представители - изначално се вижда, че единствените интереси, които дамите и господата представляват, са техните собствени. Или на онзи, който знае как мотивирано да ги помоли.

Всичко, с което ще запомним пролетно-летния дял на депутатстването, ни кара да си мислим: Не е ли по-добре да излязат в безсрочна ваканция? За краткото време на своята трудова дейност успяха да произведат единствено и само скандали. И това е пресилено - скандалчèта. Дали защото толкова могат, или защото именно медийно раздуханите бури в чаша с течност по избор пускат така необходимата димна завеса над останалата работа, която трябва да мине през парламента без много шум. Лобистки закони, спорни закони, закони на ръба на конституционността, закони за един човек, закони срещу една гилдия. Където при гласуване не разбираш кой управлява, кой е опозиция, кой е Марешки...

Освен едробуквени заглавия депутатите произведоха рекорден брой комисии. На принципа - ти на мен шамар, аз на теб - два. Управляващите цакат с комисия "Грипен", опозицията надцаква с НДК. А полза и от двете говорилни - никаква. Но из медиите шестват анализи от компетентни, полукомпетентни и откровено нискочèли (не от "чело", а от "чет ") експерти кое хвърчи по-високо - старото щатско или новото шведско летало. Демонстрират се качествата на китайските плочки и други строителни чудеса с цена, на която съвестен изпълнител не само би ремонтирал народния дворец, ами би построил втори "Тадж Махал". Тези теми хващат око и ухо. За да останат другите на сянка. А - и разни сватби из фамилиите на някои второпремиери и шеф-аптекари на парламентарни групи - за цвят. Кой си има щерка - дава я. Дано поне на следващите избори зетят и родата дадат гласове... Да пази Господ, за който ще стане дума по-подир, и погребения ще им свършат работа в PR-а.

И депутатски имунитети, които падаха като зелени круши при градушка, са белег на този парламент. Скоро прокуратурата ще трябва да отвори специална приемна в къщата, където съединението прави силата, за да разпитва новопредставлените си VIP клиенти. Без откъсване от пряката им работа. Депутати изнудвачи, побойници, нарушители на ЗДП, търговци на гласове, любители на традиционни български месни деликатеси... Всъщност в недалечното минало си имахме и избраник педофил, така че защо се учудваме на разнообразните текстове от НК, с които държавното обвинение ни залива всеки ден, щом стане дума за парламент.

44-ото народно събрание вероятно си въобразява, че участва в състезание от календара на Формула 1. Където скоростта е от огромно значение. Трудно се намира друго обяснение за бързината, с която 240-имата (когато се сберат вкупом, разбира се) стигат от началния до крайния звънец, рамкиращ пленарния ден. Скоростта я нацелват, но забравят за завоите. И краткото работно време е запълнено до краен предел от безсмислени декларации "Вие защо биете негрите!", взаимни обвинения, които се простират от атентата през 1925 до членството на видни днес управляващи-антикомунисти в БКП. И други такива. По-старите помнят подобни филипики от парламентарната трибуна веднага след 1989 и им е скучно. По-младите въобще не им пука чий дядо какъв бил и кой на кого какво направил, преди да се роди Стив Джобс.

А, и законодателна дейност има това Събрание. Ако изключим разни закони и закончета, които още наесен най-вероятно ще потеглят към парламентарната ремонтна работилница, то се окичи с един недостоен етикет. Поправките в Закона за съдебната власт. Маркираме го като факт, който ще остане в историята на законотворчеството като пример за абсолютна некомпетентност. Вродена, придобита, добре овъзмездена - ще покаже бъдещето. Но с доста неприятни последствия занапред. Ако остане.

Няма как да не споменем и първия сред равни, който държи палмата на първенството за председател на НС с най-скорострелно поискана оставка. Оцелял на косъм, но оцелял. Незабележимо безличен. Забележително е, че Властелинът на всичко в държавата е оставил ПГ ГЕРБ (на политическа партия, както обича да уточнява Цветанов, сакън да не ги сбъркат с дружество на любители на цветя) почти на автопилот. За разлика от предходното Събрание, където, без да присъства, като портрет от стената, Борисов ги държеше на къса каишка, то сега се е дистанцирал поне видимо от деятелността им. Освен когато трябва да раздаде правосъдие на преялите със суров суджук от негово име.

Тук е мястото за кратко лирично отклонение от времето на социализма, за което тогава можеше да градиш бъдеща кариера в един отряд на затвора с Доган, Кошлуков и други видни демократи. "Деца, кой ядè луканка? - Народът, другарко, с устата на най-верните си синове!" Нещо да се е променило?

Депутатите отидоха да отдъхват. И ние от тях. И в това има един прекрасен момент. Борисов няма да има конкуренция в централните новинарски емисии. Е, освен Цацаров. Премиерската международна активност няма да бъде засенчвана от простотии като НДК, суджуци, нелепи парламентарни питания. Той ще се втурне към разширяването на сорàботката со Македонùя, към èвропските - простете - европейските совалки, към политическата ваканция на Макрон и неговата първа дама втора ръка на българското Черноморие, към хъбове, газови връзки, транспортни коридори, към решаването на вселенските проблеми. Нали все пак има разбиране Отгоре. ("Винаги съм благодарял на Господ и на народа, че сме се разбирали..." - цитат.) Ние простосмъртните трудно ще попитаме Бога, но мнението на народа се чува все по-отчетливо.

Мнозина анализатори говорят за политическо безвремие. А може би просто сме попаднали в ускорител за елементарни частици. И така желаната от Борисов стабилност и четиригодишен мандат ще отлетят през комина на крематориума за политически трупове доста по-бързо. Други отсега виждат пореден - четвърти, мандат на все това безобразие. Психиатрите да кажат що е това - оптимизъм или песимизъм.

Господ бави, но не забравя, казва народът. Същият народ, който може да го излъжеш веднъж и той разбира, че грешката е твоя. Да го излъжеш втори път - вече знае, че грешката си е негова. Но когато тръгнеш да го лъжеш трети... Българският народ е дълготърпелив, но изригванията му са страшни... Кой ще се пробва четвърти път?

Автор: Евгени Колев, news.bg