Йотова: Недопустимо е в навечерието на председателството да не говорим за приоритети
Секция: ПОЛИТИКА
02 Август 2017 17:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Йотова: Недопустимо е в навечерието на председателството да не говорим за приоритети

/КРОСС/ Трябва да бъдем много внимателни към създаването на единен орган за борба с корупцията, както и към бъдещето функциониране на антикорупционния закон. За да има действително наказание и справедливост, онова което очакват всички български граждани.

Това заяви в интервю за Дир.бг вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея акцентът на политиката в парламента е липсвал през изминалия политически сезон. Хубаво би било това да е българското председателство, смята Йотова. За съжаление тя не вижда сериозен консенсус за сериозни политики по българското председателство. Нито един български министър не е поставил и темата за Шенген, което според Йотова е грешка.

- На Бузлуджа възникна идеята председателят на обсъждания единен орган за борба с корупцията да бъде назначаван от президента. Идеята бе дадена от лидера на БСП Корнелия Нинова. Добра ли е идеята? Публикуван бе и новият антикорупционен закон, който подлежи на обсъждане, какъв е коментарът Ви?

- В началото на тази дискусия сме, вчера бе публикуван новият проект на така наречения антикорупционен закон, който визира и бъдещия орган, който трябва да следи и има разследващи функции за корупцията по високите етажи на властта. Най-важното е в този закон да се гарантира независимостта, обективността и безпристрастността на този орган. Това, което е смущаващо е, че в момента, в който се предлага формирането на този орган като че ли дава предимство на всички парламентарни мнозинства от тук нататък, включително и на настоящето. И така се губи този елемент на безпристрастност и на обективност, априори.

Разбира се, ще трябва да проследим дискусията, която ще се състои вероятно есента по този закон. Задължително е да се иска мнението на всички засегнати страни, на тези които имат отношение по процеса за борба с корупцията - на прокуратурата, цялата съдебна система, неправителствения сектор. Защото една такава комисия може да свърши добра работа, а може да се превърне и в комисия, която да се използва за политическа употреба. Мисля, че разкритията, които бяха направени наскоро в Румъния са ясно доказателство в тази посока, че трябва да бъдем много внимателни.

Второ - познавайки европейската практика в тази посока, не смятам, че механичното обединение на досегашни комисии като тази за конфликт на интереси и за отнемане на незаконното имущество, тази част от Сметната палата, която отговаря за декларациите на различни представители на властта, ще бъде от само себе си някакъв гарант за добри резултати.

Трябва да бъдем много внимателни към създаването на този орган и бъдещето функциониране на този закон, за да има действително наказание и справедливост, онова което очакват всички български граждани. Често пъти се казва - да това е един закон, един орган, който се чака и от нашите европейски партньори, заради механизма за наблюдение. Да, това е точно така, но преди всичко създаването на този закон трябва да гарантира конкретна, реалистична и реална борба с корупцията, това което се очаква от нашето общество.

- Измина още един политически сезон за депутатите, като че ли валяха искани имунитети на килограм, избухна скандала „Суджукгейт", от друга страна има десетки милиона лева за една гранична ограда, която не довършена, как оценявате това, което свърши НС и от друга страна коалиционното правителство?

- Не искам да давам оценка на работата на Народното събрание, това е законодателната власт. Твърдо вярвам в разделението и в правомощията на различните власти в страната, така както повелява Конституцията. Като вицепрезидент не бих искала да давам оценка на своите колеги, тя се дава най-добре от хората.

Фактът, че парламентът стартира първите си 100 дни с доста ниски стойности е показателно. Има достатъчно време, в което би трябвало да си вземат бележка. Самата вие изредихте купчина от проблеми през тези 100 дни, някак си липсва акцента, основния приоритет, който да обединява всички тези работни дни за парламента. Това определено е пропуск и аз ще свърша със своя коментар до тук.

Щеше ми се председателството да бъде в основата на работата на народните представители. Да, разбира се това до голяма степен е работа на Министерски съвет, на отделните министри, но иначе българският парламент, тъй като сме парламентарна република трябваше да е изчистил досега националните приоритети на страната, европейските приоритети, зад които тя ще застане като председател на ЕС.

За мое най-голямо огорчение тази дискусия в българския парламент не се състоя. А там му е мястото, защото там са представени различни формации, които изразяват различни виждания на българските граждани и чрез тях можеше да се подготви общественото мнение и да се чуе общественото мнение за българското председателство. Това е горчивината ми от тези 100 дни. Надявам се, че есента Народното събрание ще стартира с темите за българското председателство паралелно с много други теми и решения, които се чакат от българските граждани.

- Вие споменахте председателството, като че ли се говореше повече за скандалите около НДК , корупцията. Да, наистина Министерски съвет прие стратегията за трите К, има ли ясна визия за председателството и вярвате ли, че то ще бъде успешно?

- За мен е недопустимо буквално няколко месеца преди България да стане ръководител на ЕС, защото това е идеята на председателството всяка една държава да се вгледа по-добре в европейските институции да види как се работи по-тясно с тях и да поеме отговорността за ръководството на ЕС. Това е много важно.

Какво обаче се случи в България?

Буквално в навечерието на 2018 г., когато трябва да поемем това председателство ние не говорим за приоритети. Трите К са може би добре измислена пиарска формула. Добре измислен модел, но какво се крие зад тези три К остава най-голямата загадка за нас като български граждани. Защото конкурентоспособност, добре, това е една от основните ценности на ЕС и основа на политиката на европейските държави. Консенсус е записано в самите договори, защото без консенсус нищо не може да бъде придвижено напред. Кохезионната политика, да това е сериозен приоритет, но какво иска България по отношение на политиката на сближаване, как го обясни на българските си граждани, за съжаление отговор на тези въпроси нямам.

Неслучайно президентът Радев настоя в Римската декларация за бъдещето на ЕС да бъде записана буквално със златни букви политиката на сближаване. Защото има тенденция след 2020 година да се преформатира употребата на европейските средства и на европейските фондове. Те да бъдат по-скоро мотивиращи за така наречения план Юнкер, т.е. това са инвестиционните проекти, които ако има печалба, ще има и пари.

Политиката на сближаване е друг тип философия. Тя цели изравняване на начина на живот и стандарт на европейските граждани. Ако ние загубим тази политика, една от най-пострадалите държави ще е България и най-вече българските общини. Но ето тази политика трябва да бъде много по-подробно разработена и България да настоява за няколко неща, свързани най-вече с финансовото осигуряване на тази политика в следващата финансова рамка. Тъй като бюджетът за следващите пет години ще се обсъжда най-вече през тези няколко месеца, когато България е председател.

А иначе ние какво направихме загубихме ценно време - едно криминално дело, каквото е делото за НДК и обвиняемите, които са във връзка с това дело и самият г-н Боршош измести цялата тази тема, която би трябва да е много по-прагматично и практически насочена не само към нашите граждани и към цяла Европа. За съжаление това се наблюдава твърде стриктно от нашите европейски партньори и България губи, когато показва, че при подготовката на председателството приоритетите са логистика, кетъринг, столовете, плочките, обществените поръчки и какво ли още не, свързано с темата НДК, но не говори за политика.

- Оставаме с впечатление, че няма програми в областта на културата, туризма и т.н. как да рекламираме страната си по време на председателството...

- Сигурно съществуват и такива програми. Не искам да бъда черногледа, но като че ли повече се мисли на парче, няма една последователност, няма мисъл за това - добре, ще минат тези шест месеца и какво ще разбере Европа и нашите партньори от културата на една от най-старите цивилизации в Европа, да не кажа и най-старата, защото често забравяме и факта, че освен 1330 години българска държава ние сме първите в Европа, което има официален документ за държавност.

Ето това са неща, които ни правят горди и поддържа нашето самосъзнание повече от 13 века. Сега е време и Европа да го разбере. Но за съжаление аз такава цялостна програма не съм видяла. Но извън културата ми се ще българското председателство да бъде запомнено. Често говорим за процеса Малта, процеса Берлин, процеса Париж или от Рим.

Защо да не заковем няколко събития в страната които да имат ключово решение за европейски проблеми, свързани с миграция, със сигурност , със стандарт на живот на европейските граждани. И когато приключи българското председателство да се говори за "Процес от София". Това би ми се искало и това е обект на сериозни политики на национален консенсус. За съжаление не виждам подадена ръка в това отношение.

- Трябва ли България да стане в най-скоро време член на Шенген и на Еврозоната?

- Аз се учудвам, че България още при подготовката за своето председателство не е поставила въпроса по-остро за Шенген. Да, има епизодични разговори, да речем посещението на министър-председателя във Франция. Новият френски президент каза, че Франция би преразгледала решението си за Шенген, тъй като това е страната, която ни отказваше членство в зоната за свободно движение, но след това имаше една запетая в неговото изказване при ясни резултати и политически решения в борбата с корупцията. Т.е. ние не сме напреднали Бог знае колко в тази посока.

Позицията на България трябва да бъде друга, като председател на ЕС, тя трябва да защитава твърдо самите правила и регламенти, по които работи ЕС. В случая за Шенген не са спазени, защото България и Румъния изпълниха техническите критерии такива, каквито са заданията на самия ЕС, това са неговите правила. Изведнъж се появиха едни политически критерии, които не са част от правилата за влизане в Шенген. И тук страната ни много принципно трябва да постави този въпрос. Да, изисква се кураж, ясни аргументи, но толкова време се търкаля тази тема и би трябвало отдавна да сме си изработили тези политики. Нито един български министър до този момент не е поставил темата за Шенген като основна тема за българското председателство. Това за мен е грешка.