/КРОСС/ В памет на седемте Свети отроци от Ефес

В дните на нечестивия римски цар Деций Христовата църква била гонена, и много Христови раби - свещенослужители, църковнослужители и други верни, боейки се от безмилостния мъчител, били принудени да се крият кой където може. Когато, пламтейки от ненавист към християните, Деций дошъл от Картаген в Ефес, преди всичко заповядал да се съберат жителите от околностите за принасяне жертви на идолите. Заслепен в своята гордост, царят поставил идоли сред града и устроил жертвеници пред тях; на тях, по негова заповед, заедно с царя, трябвало да принасят жертви първо градските власти. При това всенародно празнично жертвоприношение земята се напоила с кръв и въздухът се изпълнил със смрад и дим: толкова много животни се заколвали и изгаряли. След два дни царят издал заповед да съберат всички християни и да ги заставят да принесат жертви на идолите. Започнали навсякъде да търсят християни: насила ги извеждали от домовете им и пещерите, събирали ги в обща тълпа и с безчестие ги отвеждали на площада, където се събирал народът, принасящ жертви. Някои от Христовите последователи, които не притежавали душевна твърдост, боейки се от предстоящите мъки, отпадали от вярата и пред очите на всички се покланяли на идолите. Други християни, които виждали това или чували за такива постъпки на своите събратя по вяра, скърбели в душата си, оплаквайки отпадането им от Христа и изпадането им в идолопоклонство; а твърдите във вярата и крепки духом безстрашно отивали на мъки и умирайки от различните изтезания, мъжествено полагали душите си за своя Господ.
По това време в Ефес живеели седем младежи; те били синове на уважавани градски началници и служели във войската. Имената им били: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан и Антонин. Те не били роднини по плът, но били свързани с връзките на духовното родство - с Христовата вяра и любов; заедно се молели и постели, съразпъвайки се с Христа чрез умъртвяване на плътта и строго спазване на целомъдрието. Когато езичниците заедно с царя отишли да принасят жертви, светите отроци се отделили от тях; влизайки в християнската църква, те паднали на земята пред Господа и посипвайки главите си с пепел, възнасяли към Него молитви със сълзи. Подобни постъпки от тяхна страна не останали скрити от погледа на някои хора (по това време всеки наблюдавал приятеля си на кой бог се моли, и предавали на смърт брат брата, баща сина, син бащата; никой не скривал ближния си, ако забелязвал, че се моли на Христа). Те веднага отишли при царя и казали:
- Царю, жив да си во веки! Ти призоваваш християните отдалече, убеждавайки ги да принасят жертви, а в същото време намиращите се около тебе пренебрегват твоята царска власт, не се вслушват в твоите заповеди и ги нарушават, придържайки се към християнската вяра.
Царят веднага заповядал да ги хванат, да ги оковат във вериги и да ги доведат при него. Светите отроци скоро били доведени при царя с очи, още неизсъхнали от сълзите, и със следи от пепел по главите си. Като ги погледнал, мъчителят казал:
- Защо не дойдохте заедно с мене на празника в чест на боговете, на които се покланя цялата вселена? Идете сега и подобно на другите, принесете на боговете полагащата се жертва.
Свети Максимилиан отговорил:
- Ние изповядваме Единия Бог и небесен Цар, изпълнил небето и земята със Своята слава, и всеки час Му принасяме духовна жертва на вяра и молитва, а на вашите идоли, за да не оскверним душите си, няма да принесем жертви, състоящи се в изгарянето на животни, придружено от смрад и дим.
След такъв отговор царят заповядал да отнемат от младежите воинските им пояси - знак на заеманото от тях високо положение:
- Вие не сте достойни, - казал той, - да служите във войската на царя, защото не се подчинявате нито на него, нито на боговете.
Но, виждайки красотата и младостта им, царят се смилил над тях и казал:
- Би било безмилостно да ви предадем на мъки сега, когато сте толкова млади - затова, прекрасни юноши, ви давам време за размисъл, та вие, като се вразумите, да принесете жертва на боговете и така да запазите живота си.
След това той заповядал да снемат от тях веригите и да ги освободят до определеното време, а сам се отдалечил в друг град, възнамерявайки отново да се върне в Ефес.
А светите отроци, следвайки Христовото учение, използвали даденото им от царя време за вършене на добри дела: вземайки от дома на родителите си злато и сребро, те, и тайно, и открито, го раздавали на бедните.
След това те се отправили към източната планина, известна под името Охлон, вземайки със себе си толкова сребро, колкото било необходимо за купуване на храна за няколко дни. Идвайки в намиращата се в планината пещера, те прекарали в нея твърде продължително време, непрестанно славейки Бога и молейки се за спасението на душите си. Ходенето в града за купуване на най-необходимото било поръчано на свети Иамвлих, като на най-млад от всички. Свети Иамвлих, твърде разумен младеж, отивайки в града, се преобличал в дрипи, за да не го познаят; част от взетите с него пари той отделял за раздаване на бедните, а с останалите купувал храна. При едно от тези посещения в града свети Иамвлих, скривайки името си, разпитвал скоро ли ще се върне царят и кога точно. След много време той, преоблечен като просяк, отново дошъл в града, сам видял шествието на завръщащия се от път цар и чул оповестената в града негова заповед: на другата сутрин всички градоначалници и военачалници да се приготвят за принасяне жертви на боговете - толкова ревностен езичник бил царят. Освен това Иамвлих чул, че царят заповядал да издирят и тях, пуснатите за известно време, та те, заедно с другите граждани, в негово присъствие да принесат жертви на идолите. Изплашеният Иамвлих взел малко хляб и побързал към братята си в пещерата; като стигнал там, им разказал всичко, което видял и чул, съобщил им и за това, че вече ги търсят за принасяне на жертви. Тези вести ги изпълнили със страх: падайки на земята с плач и стенания, те се молели на Бога, поверявайки себе си на Неговото покровителство и милосърдие. Като станали от молитва, свети Иамвлих приготвил трапеза, състояща се от неголямо количество донесен от него хляб; било вечер и слънцето вече залязвало; светите отроци седнали и се подкрепили с храна, очаквайки предстоящите мъчения. Като завършили оскъдната си вечеря, те беседвали помежду си, ободрявайки и насърчавайки се един други за мъжествено понасяне на страданията за Христа. По време на тази душеспасителна беседа започнало да им се доспива: очите им натежали от сърдечна печал. Милостивият и човеколюбив Господ, винаги грижещ се за Своята църква и Своите верни раби, заповядал на седемте свети отроци да заспят дивен и необичаен сън, желаейки в бъдеще да покаже дивно чудо и да увери съмняващите се във възкресението на мъртвите. Светците заспали смъртен сън: душите им се пазели в Божиите ръце, а телата им лежали нетленни и неизменени, като у спящите.
На сутринта царят заповядал да намерят седемте благородни младежи и след напразно търсене казал на велможите:
- Жал ми е за младежите, защото бяха от знатен род и се отличаваха с красота, мисля, че те, боейки се от нашия гняв, са избягали някъде и се укриват, макар че, по своето милосърдие, мие сме готови да пощадим тези, които, след като се покаят, отново се обръщат към боговете.
На това велможите отговорили:
- Не скърби, царю, за тези младежи, противящи се на тебе и на боговете: ние чухме, че те не само не са се покаяли, но са станали още по-зли хулители на боговете; раздавайки на градските просяци множество злато и сребро, те безследно изчезнали. Ако позволиш, мога да извикам родителите им и с изтезания да ги заставим да ни открият къде се намират синовете им.
Царят заповядал незабавно да извикат родителите на светите отроци и им казал:
- Кажете, без да скривате, къде са вашите синове, опозорили царството ми? Вместо тях ще заповядам да погубят вас; защото вие сте им дали злато и сребро и сте ги изпратили някъде, за да не се явят пред лицето ни.
Родителите отговорили:
- Към твоето милосърдие прибягваме, царю! Изслушай ни и не се гневи: ние не замисляме козни против твоето царство, никога не сме нарушавали твоите заповеди и постоянно принасяме жертва на боговете - защо ни заплашваш със смърт? Ако синовете ни са се развратили, то ние не сме ги научили на това, не сме им давали злато и сребро; те сами тайно са го взели и раздавайки го на бедните, са избягали и са се скрили, според достигналите до нас слухове, в голямата пещера в планината Охлон. Вече минаха много дни, а те не се връщат: не знаем, живи ли са там, или не.
Царят изслушал родителите и ги освободил, а след това заповядал да затрупат входа на пещерата с камъни.
Царят и жителите на Ефес мислели, че младежите са още живи, не знаейки, че те вече са отишли при Господа. По това време, когато затваряли входа към пещерата, двама царски придворни Теодор и Руфин, тайни християни, описали на две оловни дъсчици страданията на седемте свети отроци, съобщили и имената им, след това сложили тези дъсчици в медно сандъче и го поставили между камъните, сложени на входа на пещерата: ако, мислели те, Господ посети Своите раби преди Своето славно пришествие, и пещерата някога бъде отворена и телата на светците бъдат намерени, тогава, според нашето описание, ще узнаят имената и делата им и ще разберат, че тези тела са на мъченици, умрели в заградената пещера за изповядването на Христа. Така входът на пещерата бил затрупан, при което на него бил закачен печат.
Скоро след това умрял нечестивият цар Деций. След него имало и много други нечестиви царе, които също гонели църквата Божия, докато с Константин Велики не настъпило времето на християнските царе.
По действието на Божия промисъл се случило следното. Един мъж на име Адолий, владетел на планината Охлон, където в заградената пещера пребивавали спящите отроци, имайки свободно място на планината, поискал да направи там ограда за овцете. При построяването й слугите вземали камъните, с които бил затрупан входът на пещерата; без изобщо да предполага, че в планината има пещера, те мислели, че камъните представляват естествена част от планината. Като изкъртвали камъните и ги отнасяли на мястото за работа, те направили отвор на изхода на пещерата, през който спокойно можело да мине човек. В това време нашият Господ Иисус Христос, Владиката на живота и смъртта, възкресил някога четиридневния Лазар, възкресил и спящите вече много години седем свети отроци: по Неговата Божествена заповед светите мъченици възкръснали, като че се събудили от сън. Като станали, те първо възнесли утринно славословие на Господа, след което, по обичая си, се поздравили един други. Струвало им се, че са се събудили от обикновен нощен сън, защото нищо не им говорело за пробуждане от смърт: дрехите върху тях били съвсем здрави, външният им вид не бил с нищо променен - както преди, те цъфтели от здраве и красота; всичко неволно навеждало светите отроци на мисълта, че те вчера са заспали, а сега, на сутринта, са се събудили.
Свети Иамвлих отново слязъл в града. Там бил обграден от голяма тълпа; всички го гледали в лицето и казвали: той не е тукашен, никога преди не сме го виждали. Сред народа се разнесъл слух, че е хванат някакъв младеж, намерил съкровище. А свети Иамвлих, макар и да искал да каже, че не е намерил никакво съкровище, от силното изумление не можел да промълви нито дума; той гледал към тълпата, опитвайки се да открие някого от домашните си - баща, майка или слуга. Като не намерил и не познал никого, той се удивил още повече: вчера всички го познавали, като син на знатен човек, а днес не само никой не го познава, но и сам не намира никого от познатите си.
След това той бил доведен при градоначалника. След разговор с него Иамвлих го повел към пещерата. Епископът също тръгнал натам, с тях дошли и всички градски власти и множество народ. Когато шествието стигнало до пещерата, свети Иамвлих пръв влязъл в нея, а епископът, следвайки го заедно с останалите, намерил до входа на пещерата, между два камъка, медно сандъче с два сребърни печата; като отворил сандъчето пред всички, епископът и градоначалникът намерили в него две оловни дъсчици, на които било написано, че седемте свети отроци - Максимилиан, син на градския началник, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан и Антонин, са избягали от цар Деций и са се скрили в тази пещера; по заповед на Деций входът на пещерата бил затрупан с камъни и светите отроци умрели в нея с мъченическа смърт за Христа. След като прочели това, всички се изумили и с висок глас прославяли Бога.
Влизайки в пещерата, те намерили светите отроци; лицата им изразявали радост и сияели със светлината на Божията благодат; епископът, градоначалникът и народът паднали в нозете на светите отроци, въздавайки хвала на Бога, удостоил ги да видят такова славно чудо. Светите отроци им разказали всичко за себе си и за Деций - какво гонение срещу християните имало по негово време. Епископът и градоначалникът веднага изпратили писмо до благоверния цар Теодосий, молейки го да изпрати честни мъже, за да видят чудото, явено от Господа при неговото царуване.
Като получил известието, цар Теодосий бил обзет от голяма радост и веднага, придружен от велможи и множество народ, побързал да отиде в Ефес, където бил посрещнат тържествено, както подобавало на високото му положение.
По време на продължителната беседа светите отроци казали на царя и много други душеспасителни истини, а царят, заедно с епископа, велможите и народа, ги слушал с голяма радост. (Гръцкият описател на църковните събития Никифор Калист добавя, че царят в продължение на една седмица споделял трапезата с тях и им служел.) След тези беседи светите отроци пред очите на всички, наслаждаващи се на съзерцанието им, отново склонили главите си на земята и заспали, по Божия воля, смъртен сън. Много плакал над тях царят и всички присъстващи не могли да сдържат сълзите си.
Царят заповядал да приготвят седем гробници от сребро и злато, за да положат в тях телата на светите отроци. Но същата нощ те се явили на царя и му казали да не ги докосва, но да ги остави да почиват на земята, както и преди. На мястото на успението на светите отроци се събрал сонм светители, които, устройвайки светъл празник, достойно почели светите мъченици. Царят раздал щедра милостиня на бедните и просяците в тази страна, пуснал на свобода намиращите се в тъмница, след което с радост се върнал в Цариград, славейки Христа, нашия Бог, на Когото и от нас грешните да бъде чест и слава, с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.