/КРОСС/ Кандидатите за преподаватели в българските училища в Украйна прогресивно намаляват, тъй като държавата не признава трудовия им стаж там.

Все по-малко стават желаещите да ходят да работят там, още повече, че както се казва, всичко е за сметка на работещия. Сам си осигурява жилище, сам си плаща квартирата.

Това каза за "Хоризонт" Росица Николова, която е работила 9 години в български лицей в Украйна, по повод обявения от МОН конкурс за преподаватели в българското училище в Одеса, чиито условия не са публично оповестени.

"Всеки човек, когато тръгва на гурбет, обикновено тръгва поради финансови проблеми, но, когато се окажеш в такава обстановка, където ти си България, се отнасяш към всичко по много по-различен начин и работиш с духа си заради българите и за провеждане на българската политика в старите български общности.

В началото на 90-те години, трудовият стаж се е признавал. Не знам защо някъде около 2000-та, 2001-ва-2002-ра година, това престава да бъде част от характеристиката на работата на българските учители зад граница. Не мога да ви кажа защо, това е решение на Министерството, но мога да кажа, че в командировъчната ми заповед пише изрично, че Министерството не ми е работодател."

Така работодател на учителите се явява само училището, в което те работят, обясни Николова и допълни, че учителите в старите български общности искат среща с вицепрезидента:

"Безкрайно се надявам, че ще устроим една среща с вицепрезидента госпожа Илияна Йотова, за да можем да се срещнем ние, които сме работили или работят още сред старите български общности и да изложим проблемите си, да се постигне някаква чуваемост. Много се надявам, че такава среща ще се осъществи, защото виждам и чета, че при срещата ѝ с представители на Асоциацията на българските училища в чужбина - българските училища, които са из Западна Европа и другите части на света, има положително развитие на доста въпроси и разрешаването на доста проблеми."