/КРОСС/ От Добрич бе пусната поредната грозна бримка в корупционния чорапогащник на страната ни - чак до Перник. Един голям диагонал, като тежка черта върху нормалността на България.

Ще сумирам по този повод отново своите 4 главни тези за положението в страната, по които пиша много отдавна и многократно. И ще припомня мой много кратък текст относно функционирането на корупционната система у нас.

Теза 1. БЪЛГАРИЯ СЕ УПРАВЛЯВА БЕЗ СТРАТЕГИЯ - без замисъл и мисъл, без програма и дневен ред, без логика и без перспектива, само чрез имитации и симулации на управление, чрез пропаганда и пиар, чрез отиване на парата в свирката и по метода „проба - грешка - пак проба - пак грешка".

Теза 2. СЕГАШНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ МОДЕЛ Е ИЗЧЕРПАН - той е стигнал пределите си отдавна, вътре в него се нагнетява деструктивна енергия, както когато продължава помпането на износен плондир или както продължава нагряването на водата в скороварка с разхлабен капак.

Теза 3. НАШИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ Е НАПЪЛНО АМОРТИЗИРАН - той е станал негоден, безидеен, с болно его и увредена ценностна система; приел е правилата, наложени му от олигархията и не смее - защото е страхлив, лек за купуване и лесен за опитомяване - да й се противопостави, а заедно с това се е изхабил, пристрастил се е към преследването на личен жизнен стандарт и си е извършил вазектомия на визионерството и поривите да се надига на пръсти и да поглежда отвъд хоризонта, оставайки абсолютно примирен и ставащ все по-безперспективен за държавата, обществото и гражданите.

Теза 4. ДНЕШНОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО Е ПО-УРОДЛИВА СИСТЕМА ОТ СОЦА В ЦЕННОСТНО И МОРАЛНО ОТНОШЕНИЕ - като тотална липса на справедливост и абсолютен отказ от правосъдие; като отсъствие на всякакви правила и присъствие на безогледна корупция; като смазване на почтените и знаещите хора и арогантен произвол на мошениците и некадърниците на всички нива и във всички сфери на управлението; като пълзяща мутризация и ескалираща враждебност на едни прослойки срещу други; като масова чалгизация на нравите и всеобщо опростачване на човешките поведения; като пълен разгром на културността и абсурдно тържество на опростачването.

...
А сега следва и моят текст - привеждам го отново, свръхемоционално разгневен от излагането, което всякакви мимолетни политици причиняват на Перник.
Да поясня, че някога много ме болеше, когато перничани на практика ме изхвърлиха от политиката и ме замениха (тогава) с едни ситни и дребни като камилчета отдавна забравени днес сини „политици". Малко по-късно един перничанин, трябва да е бил на днешните мои години, защото ми се стори много стар :) , ме срещна веднъж на площада и рече (извинявам се, че е доста нескромно, но е истина):
- Слатински, разменихме ние кон за кокошка на тия избори! Ама нищо не може да се направи, на пернат добитък не му трябват коне с крила, а кокошки, дето уж имат крила, но не могат да хвърчат...

Та ето го текстът:
Всъщност става дума за йерархично-мрежова корупционна система (йерархична структура, която на всяко ниво има мрежов характер, сиреч е йерархия от надградени една над друга мрежи), захлупила страната.
Тази йерархия от мрежи се ражда от корупция, разгръща се чрез корупция, храни се с корупция и произвежда корупция.
И понеже политическата ценност в йерархията, т.е. мястото по вертикала се определя от приноса - от материално-финансовия принос "нагоре", - то по хоризонтала, в своята мрежа, на своето ниво, всеки вършее и дои със страшна сила, стриже и смуче на макс. Защото колкото повече овършееш и издоиш, острижеш и изсмучеш по хоризонтала, т.е. в мрежата, толкова повече шансове имаш да се издигнеш по вертикала, т.е. в йерархията.

Източник: Николай Слатински, Фейсбук