/КРОСС/ Край село Дамяница, южно от Сандански, в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала „Струма", археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там, съобщава БНТ.

Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.

Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.

Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо-полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.

„Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика", обяви ентусиазирано Малгожата Кребска, която е ръководител на археологическите разкопки.

Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света - винчанската.

Само няколко метра встрани се виждат доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.
В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.

Има данни за наличие на големи стада едър добитък, което обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават в тази долина - въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както показва Кребска.

Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури - на винчанската - на пришълците, дошли от Север - и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.

„Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи", разказва Кребска.

Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.

В менюто на тези първи хора влизал лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Първите са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, който те са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.
На място са намерени фигурки и идолчета - произведения на изкуството на тези древни хора.

Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна. Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит - добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.

„Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо", обяснява Сирма Алексова, също ръководител на разкопките.

Людмил Вагалински, научен консултант, уточнява:

„Вероятно имаме най-ранната в българската територия римска вила „рустика", т.е. чифлик. Това е бил зеленчуков пояс около Хераклея, както София има хранителен пояс.

„Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея", казва още Алексова.

През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.