/КРОСС/ Една касова бележка, публикувана в социалните мрежи, създаде по-силна буря от тази, в която един загина ударен от мълния, а трима пострадаха.
Средиземноморски ресторант в Созопол таксувал клиентите си по 20 лева на стол за незапълнена резервация. Важно е да се уточни, че проверка на КЗП установи, че тази сума не е платена, въпреки че присъства на междинната сметка, която се върти във Фейсбук (това не е фискален бон!).
Разбира се, че тази такса създаде вихрушка от недоволство и градушка от коментари в медиите и социалната мрежа. Тази сутрин всяка телевизия показва бележката, някои включиха поне управителя да се пооправдае в ефир, дори министър Ангелкова обясни колко е неправилно да се начислява такава такса*.
А дали е неправилно?
Интересно защо никой не се оплаква, когато си резервира хотел, плати капаро, но поради някаква причина не успее да се възползва от заявените места и съответно предварително дадената сума не му бъде възстановена. Защото няма да ви възстановят капарото в 3-4-5-звезден хотел, но ще си настанят гости на вашите места.
Да, на първо място сме хора и всичко се случва - от това да скъсаш с гаджето, с което е трябвало да почиваш романтично на Златните за 350 лева през уикенда, до това, не дай Боже, да се разболееш ден преди да потеглиш към заветната почивка.
Но реномираните, скъпите хотели, тези с име, задължително се застраховат с поне 1/3 от сумата в аванс, която на драго сърце биха ви възстановили, стига да ги предупредите 15 дни по-рано, че в деня преди резервацията ще ви блъсне кола, например. Но рядко знаете това предварително, нали?
Никой не се оплаква, когато сключи договор с мобилен или интернет доставчик, но преди края му реши, че няма да използва услугата поради някаква причина (например намери по-изгодна оферта и стане абонат на друг оператор, услугата е повече от нискокачествена) или отиде в командировка за 15 дни (т.е. няма как да си ползва домашния интернет) и накрая отиде да си плати сметката. В нея няма отстъпка и няма отказване на услугата, защото никой не я е ползвал. Или си плащаш сметките, или неустойката, или започваш да получаваш писма от колектори (в това време доставката на услугата вече е преустановена, но продължавате да дължите нова такса всеки месец). Така доставчиците планират дейността и приходите си, а в същото време се ползват и от закрилата на закона.
Това са само два примера за услуги, които със сигурност повечето са имали „удоволствието" да заплатят, без да се възползват от нея.
Защо тогава да не платим и за предварително резервиран стол, който все пак ще остане свободен (признайте си дами, ще сложите чантичката си там, заедно със смартфона, който не е достатъчно скъп да разположите на видно място на масата)?
Коренът на проблема, не в конкретния случай, а като цяло, е другаде.
Прав е управителят, че в ресторанти отвъд границите на единствената и неповторимата ни България се плаща за резервирано място, останало незаето (т.е. без консумация). Обикновено тези ресторанти са много вървежни и пред тях се чака за място поне час.
В такива ресторанти ще се сблъскате с няколко варианта собственикът и персоналът му да не загубят пари.
В първия случай, ако клиентите закъснеят с 10 минути или изобщо не дойдат на тяхно място се настаняват чакащи, без резервация.
Във втория случай, когато клиентите са дошли в по-малък състав, отколкото са заявили (например дойдат двама, а не четирима), още преди настаняването заявяват, че не очакват повече гости. Хостесите преценяват на място дали гостите да бъдат настанени на по-малка маса или с останалите столове да бъде добавена още една в ресторанта, за друга двойка (да, в много ресторанти масите не са предварително подредени и заковани за пода и не позволяват да си разнасяте столовете насам-натам, а сами организират допълнителни маси при нужда), т.е. групата не заплаща допълнително за столове.
В третия вариант двамата пристигнали държат столовете им да останат и заплащат минимална сума за тях. Такива гости обичайно са с добри финансови възможности и приемат за признак на ниско възпитание да се отметнеш от думата си. От една страна не одобряват постъпката на гостите си, а от друга смятат за редно да си платят за това, че са подвели домакините си. Затова си плащат.
Но това е на едни други места по света, където ресторанти с подобна уредба държат малцина, с няколко звезди и „шеф", вместо готвач със съмнителни умения.
А клиентите не подвикват на сервитьора от 10 м „донеси ми една шопска".
Не твърдя, че въпросният созополски ресторант е от тези със звездите Мишлен, нито, че гостите му са простаци.
Твърдя, че когато искаме с нас да се отнасят като с клиент, трябва да бъдем точно такъв.
Да избираме по-внимателно къде ще хапнем, да резервираме места предварително, а когато част от гостите не дойдат по уважителни причини да съобщим това още на входа, за да реши настаняващият какво да прави на момента. А когато онези, отказалите се в последния момент защото „там ми е скъпо и няма да дойда, пък!", да платим и за тях, но повече да не ги каним с нас с предварителна резервация.
Твърдя също, че за ресторант с още неутвърдени 2 звезди в България таксата от 20 лева на стол е твърде висока. Обичайно таксата е в размер на дребна консумация (кафе и безалкохолно; салата и безалкохолно, приблизително 5-7 лева).
Коренът на този проблем ми се струва, че не е в това кой какво е съобщил и кой чул, кой - не, а в сумата. Защото, ако празният стол струваше 2-5 лева „ужилените", а не 20, щяха да си траят, да не се излагат, че видиш ли нямат 10-20 лева, просто по стар български обичай нямаше да оставят бакшиш. Но никой не би платил половината от направения оборот заради празни столове.
В крайна сметка, клиентите се оплакаха в нета за това, че са им начислили 80 лева, които в НЕ СА платили, като така просто рекламираха ресторанта, от които никой не разбра доволни ли са, или не.
Да знаете, лоша реклама няма!
Ако бях на мястото на управителя щях да ги поканя да хапнат за моя сметка, че ми рекламираха ресторанта безплатно в национален ефир!
Радина Христова, КРОСС
* Министър Ангелкова ще е добре да проучи световните практики преди да дава коментари и оценки в национален ефир.