/КРОСС/ Два древни зъба, намерени в индонезийска пещера, намекват, че нашият вид е пристигнал там преди 73 000 години и може би е трябвало да се справи с най-голямото изригване на супервулкан през последните няколко милиона години и също така да се адаптира към живота в гъстите дъждовни гори, пише NewScientist.

Изследването е публикувано в Nature.

Много археолози бяха озадачени от скорошното откритие на каменни инструменти и други предмети на 65 000 годишни в северната част на Австралия. Според традиционните представи, ранните членове на нашия вид, Хомо сапиенс, по това време едва са започнали да напускат Африка.

За да стигнат от Африка до Австралия е трябвало да преминат през континенталната част на Азия, а след това да плават през морето. Маршрутът трябва да е включвал спирка по островите на Индонезия и Тимор.

С последното изследване Кира Уестуей (Kira Westaway) от университета "Макавери" в Сидни, Австралия и колегите й откриха, че Хомо сапиенс вероятно е стъпил на тези острови преди повече от 65 000 години.

Тези констатации екипът направи изследвайки два износени два зъба, изкопани от холандския археолог Йожен Дюбоа в пещерата Лида Айер на индонезийския остров Суматра в края на 19-ти век. Частично чрез сравнения с фосили на орангутан, открити наблизо, те потвърдиха, че зъбите принадлежат на нашия вид - и с помощта на съвременна техника за датиране, известна като електронно спиново резонансно датиране (electron spin resonance dating), те определиха възрастта им между 63 000 и 73 000 години.

Откритието се съгласува с най-новите геномни анализи, които показват, че нашите предци са напуснали по-рано Африка, преди 75000 години и достигнала Индонезия преди повече от 60000 години.

Но археологията намеква, че първите членове на нашия вид, достигнали до Суматра, са били изправени пред непосилни предизвикателства. Те трябва да са били на остров Суматра, когато спящият сега супервулкан на острова - Тоба - е направил едно от най-големите известни изригвания на Земята, преди около 71 хиляди години според последни оценки.

Оцелелите членове на ранната популация е трябвало да се адаптират към околната среда на дъждовните гори на Суматра, в които има условия много по-различни от тези в саваните на Африка, където хората са еволюирали досега.

Липсата на растения, богати на въглехидрати, както и на едри животни за храна, е направило оцеляването им трудно, коментира Уестуей. "Успешното използване на ресурсите на дъждовните гори изисква капацитет за комплексно планиране и технологични нововъведения".

Ще бъдат необходими по-нататъшните изследвания, за да намерят следи от обитаване, готвене, инструменти или ръчно изработени предмети, отбелязва тя. "Възможно е просто да са минали оттам".

Източник: nauka.offnews.bg