/КРОСС/ Представителната гвардейска рота - без желаещи да служат. За трийсет обявени позиции се явяват по-малко от десет кандидати.

Гвардейци в България има от далечната 1879 година. Това ги прави едно от най-старите военни подразделения у нас.

„Доста са трудоемки нещата. Работата ни е свързана с физически и психически натоварвания", обяснява сержант Станислав Тошев. Той е сержант при гвардейците и служи вече 13 години. Гордее с това, че служи в представителната част на Българската армия.

„Радват се хората. Учудват се. Има хора, които не знаят с какво се занимаваме, какви сме, но повечето хора ни поздравяват".

Но за да станеш гвардеец, не стига само призвание, но да бъдеш избран. И не най-важното необходимо условие е ръста над 1,75 метра.

„На конкурсите през 2014 година имаше около трима желаещи за едно вакантно място", заявява подп. Тони Петков, завеждащ „Личен състав" на Националната гвардейска част.

Само три години по-късно ситуацията е още по-тежка. Първоначалният срок на службата за гвардейците е три години. Началната заплата е 608 лева и това не привлича хората.

„Тази година отидохме на един желаещ за три вакантни места. От една страна това възпрепятства попълването, а от друга не позволява качествен подбор", обяснява подп. Тони Петков.

В цялата ни армия по различни данни не достигат от 5 до 8 хиляди военнослужещи.