/КРОСС/ Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество, е пред събития, които могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.

Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка") следните същностни характеристики:

Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

- Целта определя към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното функциониране, в името на какво си взаимодействат нейните елементи.

- Стратегията дава отговор на въпроса Как да бъде постигната Целта? Стратегията е сборът от идеи, визия, мисия и подходи, при реализирането на които Системата постига своята Цел, осъществява себе си и осмисля своето съществуване.

- Субектът на управление е този, който управлява Системата, т.е. онази интегративна (като правило минимална, ограничена) част от Системата, която осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

- Обектът на управление е този, който е управляван в Системата, т.е. онази (като правило максимална, преобладаваща) интегративна част от Системата, със, чрез, заради и в името на която се осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

Какво виждаме всички в различните случки и произшествия, протичащи в системата, наречена Българско общество?

- Виждаме едни действия, които са абсурдни;
- Виждаме други действия, които са стихийни;
- Виждаме трети действия, които са безсмислени;
- Виждаме и четвърти действия, които са нагли...

- Абсурдни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Цел.
- Стихийни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Стратегия.
- Безсмислени действия на една система всъщност са тези, които са несъвмистими с нейния Субект на управление.
- Нагли действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейния Обект на управление.

От Теорията на системите се знае, че когато една система извършва едновременно действия, които са несъвместими и с нейната Цел, и с нейната Стратегия, и с нейния Субект на управление, и с нейния Обект на управление,
то тази система е или пред колапс, или пред разпад, или пред имплозия (взрив отвън-навътре), или пред експлозия (взрив отвътре-навън).

Казано по-разбираемо, една такава система е изчерпала ресурсите си за управление и съществуване в досегашния свой вид, тя приближава точката (тази точка се нарича точка на бифуркация), след която това й функциониране и деградиране вече е практически невъзможно или изключително сложно, и пред нея има само няколко възможности:

- или Първи сценарий „Катастрофа" - т.е. реализиране на най-мрачния възможен процес (както казва един мой приятел, стане ли в една държава мътна и кървава, ще се лее кръв - рано или късно);

- или Втори сценарий „Агония" - т.е. непрекъснато влошаване на положението;

- или Трети сценарий „Боледуване" - т.е. колосален преразход на ресурси и енергия за поддържане на сегашното безперспективно състояние;

- или Четвърти сценарий „Оздравяване" - т.е. вземане на обществото в свои ръце, измитане на сегашния безнадежден елит, кардинални демократични мерки за спиране разпада на държавата и за нейното съвземане, раздаване на справедливо възмездие - съдебно за криминалните действия на политическия елит и морално - за бездарните му действия.

Лошото е, че в условни процентни измерения тези сценарии са в пропорциите 55% : 25% : 15% : 5%.

Това ще рече, че 80% (като в правилото 80:20 на Вилфредо Парето) са за крайно опасно развитие и едва 5% са шансовете за измъкване от сегашната отчайваща ситуация.

Петте процента шанс са екстремално малко, те са в рамките на статистическата грешка. Но в нашия вероятностен свят има ли нещо вероятност, различна от нула, значи има и възможност да се осъществи.

Така или иначе, Теорията на системите бие аларма, крайно тревожна аларма за България.

Ние, българите, трябва да се опомним. И да си дадем сметка, че сме първоизточник, даже Първоизточникът за нашите собствени беди.

При демокрацията каквото си направиш с това как и за кого гласуваш, никой друг не може да ти го направи. Времето за плащане на празния чек, който подписвахме с потресаваща наивност на тези, които ни управляват през последните години, идва като бумеранг, летящ право в челото на обществото ни.

И именно поради тази причина ние приближаваме стремително ръба на пропастта.

Ще цитирам тук за последен път Теорията на системите - тя говори за т.нар. хипнотично влияние на пропастта, сиреч пропастта те хипнотизира, омагьосва те, привлича те и затова колкото си по-близо до нея, с толкова по-голяма скорост летиш към нея.

Автор: проф. Николай Слатински; 

Карикатура: Христо Комарницки