/КРОСС/ На омразата не бива да се отвръща с омраза. Това заяви финладският премиер след като един млад бежанец от Мароко наръга с нож две жени. Впрочем, едната от тях беше излязла на разходка с бебето си.

Много правилна е реакцията на държавите и обществото, тормозени от ислямистките терористи: с правни действия, а не с отмъщение. В Испания траурната церемония за жертвите на атентата в Барселона се проведе в катедралата "Саграда фамилия", която очевидно е била първоначалната цел на терористите. Дали обаче заблудените ще се впечатлят от това, че бързо след техните злодеяния хората отново започват да излизат по булевардите и да посещават кафенетата?

Само ИД води "кръстоносен поход"

Може би по-скоро те биха забелязали реакциите на мюсюлманите и чули близките на атентаторите, както след атентата в Барселона. Ако действително един имам е отговорен за радикализирането на атентаторите, това потвърждава още веднъж, че борбата срещу терора трябва да се води и на този фронт. Насилието не е религия, а религиозната свобода може да съществува само в един демократичен правов ред. Това се отнася също и за исляма и трябва да бъде изучавано в училищата и университетите. Никой друг освен терористичната банда, наричаща се "Ислямска държава", не води "кръстоносен поход".

След последния атентат в Лондон, 130 имами във Великобритания обявиха, че отказват да извършат ритуала опяване на атентаторите, тъй като "техните, с нищо неоправдани, действия са несъвместими с благородното учение на исляма". Една постъпка, която може да служи за пример. Защото когато няма обещание за спасение, и когато известни авторитети предварително изключват всеки терорист от религиозната общност, то това също е част от борбата срещу тези отчаяни врагове на свободата.

Държавата не е таралеж

Във всеки случай отговорът на правовата държава не бива да се ограничава само до изчакване и капсулиране, както таралежът се свива на кълбо при заплаха. Този отговор трябва да бъде офанзивен - военен, полицейски и духовен. Който вярва в живота, не може да загуби.

Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"