/КРОСС/ Този месец се навършват 40 години от старта на двете космически сонди "Вояджър 1" и "Вояджър 2" на НАСА. Тези две идентични междупланетни станции, които се различават само по име и начален час, имаха мисията да изследват външните планети на Слънчевата система.

След 4 десетилетия австралийската обсерватория за проследяване на сондите CSIRO в Канбера, комплект от четири радиотелескопи или чинии, вече е единствената с подходящо оборудване и позиция, която може да комуникира с двете сонди, докато те продължават да напредват в дълбокия космос, надхвърляйки всички граници на досегашните проучвания, разказва The Conversation.

Сондата "Вояджър 2" стартира 20 август, 1977, а близнакът й - на 5 септември същата година. Четиридесетата годишнина от "Вояджър 2" мина наскоро, а след още няколко седмици ще бъде и за "Вояджър 1".

Няма объркване с номерацията на сондите, защото експертите поначало са планирали, че "Вояджър 1" трябва изпревари своя събрат. Случва се точно така - сонда номер едно успя да напредне между орбитите на Марс и астероидния пояс.

И двете сонди по различен начин останаха в историята. "Вояджър 1" в момента е най-далечният обект от Земята, създаден от човека. А "Вояджър 2" стана първата и единствената сонда, която успя да посети наведнъж четири планети, газовите гиганти на Слънчевата система: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

"Вояджър 1" е не само в най-отдалеченият от Земята, създаден от човека обект, но също така и най-бързият. Скоростта му е 17 км/сек. Сега е на разстояние 139 астрономически единици или 21 милиарда километра. Данните за полета на "Вояджърите" непрекъснато се актуализират на специална страница на Jet Propulsion Laboratory на НАСА.

Учените отчитат факта, че няколко години след старта слънчевите панели на "Вояджър" няма да са достатъчно за енергия на всички системи. Ето защо, всяка от сондите са оборудвани с три радиоизотопни термоелектрически генератора с мощност в началото от 470 вата. Сега заради полуразпада мощността вече по-ниска - около 300 вата. С течение на времето тя ще пада още. Смята се, че след няколко години произведената енергия няма да е достатъчно за нормална работа, така че системата ще продължи пътя си в мълчание.

Конструкцията на апаратите предвижда три вида компютри. Първият служи за контрол на научните инструменти и устройства, вторият управлява полета, третият е команден. За всеки тип компютър има два резервни.

През 1990 г. "Вояджър 1" се обърна своите камери към дома. Получената снимка, известна като "Бледата синя точка" (Pale Blue Dot), се вижда Земята като отдалечена точка, един пиксел, плаващ в огромния черен космос.

Легендарният астрофизик Карл Сейгън, ангажирани с Вояджър от самото й начало, се вдъхновява от тази снимка да напише книгата "Бледа синя точка", която излиза през 1994 година.

"Казано е, че астрономията е смиряваща, а аз бих добавил, че е опит за изграждане на характер. Според мен, вероятно няма по-добро доказателство за безумието на човешката самонадеяност от това отдалечено изображение на нашия мъничък свят. За мен, то подчертава отговорността ни да се отнасяме по-приветливо и състрадателно един към друг и да опазим и отгледаме тази бледа синя точка - единственият дом, който някога сме познавали..."

И двата апарата Вояджър отдавна са напуснали външните планети, поели в различни посоки, те все още изпращат данни обратно на Земята и отговорят на въпроси, за които дори не ни е хрумвало да попитаме, когато стартираха преди 40 години.

Казват, че "Вояджър 1" е напуснал пределите на Слънчевата система. Това се е случвало повече от веднъж. Учените многократно обявяваха, че сондата "точно сега" напуска нашата система, а след това се оказва, че все още не е така.

През 2012 година апаратът навлиза в зоната на хелиопаузата, където налягането на слънчевия вятър се балансира от налягането на междузвездното пространство. Самата хелиосферата е областта около Слънцето, където слънчевият вятър все още надделява над "галактическия вятър" - поток йоннизирани частици от междузвездното пространство.

През 2013 г. бе съобщено на няколко пъти, че "Вояджър 1" е отвъд границите на влияние на Слънцето, а през септември същата година, дойде потвърждението.

Окончателно учените се убедиха, че сондата е вече в междузвездното пространство, едва през 2014 година. Сега потокът йонизирани частици, които обграждат сондата, е около 40 пъти по-плътен, отколкото е бил в Слънчевата система. Носейки се на юг, извън влиянието на магнитното поле, генерирано от нашето Слънце, "Вояджър 1" има възможност пряко да изучава състава на междузвездното пространство.

Трябва да се отбележи, че когато учените казват, че апаратът напуска системата, това се отнася само за хелиосферата. Той не е излязъл извън орбитите на небесните тела, които се въртят около Слънцето. Сондата още не е достигнала орбитата на транснептуновия обект Седна, да не говорим за Облака на Оорт - най-външната обвивка на Слънчевата система, населена с комети.

Станцията за проследяване в Канбера продължава да получава сигнали от двата Вояджъра всеки ден, а в момента е само тя може да се обменя сигнали с Вояджър 2, поради позицията на космическия кораб, който продължава по своя път далеч от Слънчевата система.

Тъй като съответните разстояния са десетки милиарди километри, силата на сигнала и от двата космически кораба е много слаб, само една милиардна до една трилионна от вата.

Когато през 2012 г. "Вояджър 1" стана първият космически апарат, излязъл извън междузвездното пространство, оттук нататък Вояджър 1 ще получава команди, които могат да се изпращат само от чиниите на Канбера. Тя е единствената станция с предавател с висока мощност, който може да предава сигнал, достатъчно силен, за да бъде получен от космическия кораб.

Това е едно епично пътешествие за двата космически кораба не по-големи от малки автобуси, два брилянтни робота с осем пистови магнетофони, които записват данни а 256-килобайтовата памет.

Преди 40 години авторите на проекта са търсели контакт с извънземен разум и затова оставиха в апарата послание от земляните.

Основното нещо, което искаха да съобщят бе местоположението на Земята. Това е направено чрез специална карта, където основните ориентири са 14 пулсара, всеки с уникални характеристики. Те са достатъчно надеждни фарове за една чуждоземна цивилизация. Те била разбрали къде е Земята и след един милион години. Може би някои пулсари могат да съществуват няколко милиарда години. Всички те се въртят бързо и има уникален "профил" на импулсите електромагнитно излъчване. Забавянето между импулсите е уникално. Затова е направена карта на базата на пулсари.

Дължината на линиите, които свързват всеки пулсар със Слънцето (то е централен елемент на картата), показват колко далеч всеки един от тях е от нашата звезда. скоростта на въртене на пулсарите е записана в двоичен код само до 12 символа. Освен позицията на Земята, картата показва и кога е стартирана сондата.

Въпросната информация е написана върху златна плоча. Автор на картата е Франк Дрейк, същият, съставил известното уравнение на Дрейк, което определя колко цивилизации, владеещи радиокомуникациите може да има в нашата галактика. Дъщеря му, Катрин Денинг, разказва, че учените по време на подготовката на картата и изработването на златната плоча не са обсъждали възможните рискове на контакта с "братя по разум". Сега, между другото, Денинг изучава плюсовете и минусите на изпращането на съобщения до извънземни цивилизации. Показателно е, че сега все повече и повече експерти, да не говорим за обикновените хора, смятат, че не трябва да се опитваме да ни "чуят", по-добре е ние да ги "чуем".

Поместени са 115 снимки в аналогов формат. Останалата част от плочата се просвирва като обикновена грамофонна плоча, със скорост 16⅔ оборота в минута.

Доктор Сейгън и другите членове на комисията подбират и множество природни звуци като тези, издавани от прибой, вятър, гръмотевици и животни. Добавени са музикални фрагменти от различни култури и исторически периоди, поздравления на 55 езика (без български език) както и съобщение от тогавашния президент на САЩ Джими Картър и генералния секретар на ООН Курт Валдхайм. Освен дълбоко развълнувалия българите факт, че е включена родопската песен „Излел е Делю хайдутин", изпълнена от Валя Балканска, в плочата са записани общо 90 минути световна музика от различни култури.

До 2030 г. "Вояджърите" ще бъдат напълно с изтощена мощност, ще се деактивират техните научни инструменти и вече няма да могат да обменят сигнали със Земята. Те ще продължат с текущата си скорост от над 17 километра в секунда, носейки своите златни записи като съобщения в бутилки по огромния океан на междузвездното пространство.

Движейки се противоположни посоки, на юг и на север от Слънчевата система, ще са нужни 40 000 години преди "Вояджър 2" да стигне най-близката звездна система по траекторията на полета си и 296 000 години преди "Вояджър 1" да премине покрай ярката звезда Сириус. И ще продължат милиарди години като единствените следи от цивилизацията на човешките изследователи в далечните краища на нашата галактика.

Източник: НаукаOFFNews