/КРОСС/ Когато на Марс настъпи нощта, температурата пада и предизвиква бурни ветрове, които подхранват бързо развиващи се снежни бури, които могат да създадат проблеми за бъдещите мисии в Червената планета.
Този процес, описан в статия, публикувана в Nature Geoscience, може би е отговорен за изненадващите наблюдения на снеговалеж, установен от един от марсианските спускаеми апарати на НАСА, съобщава Science news.
"Облаци и снеговалеж са се появили през последните години като главни участници във водния цикъл и климата на Марс", раказва Пол Хейн (Paul Hayne), геофизик в Jet Propulsion Laboratory на НАСА в Пасадена, Калифорния, неучаствал в изследването.
Новата работа комбинира три широко разпространени компютърни модели, което позволява на екипа да симулира мащабни климатични промени, да се изчислят атмосферните турбуленции и дори да съставят подробни прогнози за времето.
Сняг не е изключителен феномен за Марс, на неговите полюси има огромни ледени шапки. Но значението на марсианските облаци за формирането на времето, включително снеговалежите, не бе вземано предвид. През деня облаците, намираши се на височина 10-20 километра, поглъщат слънчевата светлина и поддържат температурата и стабилността на атмосферата. Но след залез слънце, температурата вътре облаците започва да пада рязко със скорост от 4 келвина на час. Спускащите се студени маси се смесват с топлите, намиращи се близо до повърхности, така че около 2 часа местно време вертикалният вятър може да достигне скорост от десет метра в секунда (36 км/ч). Такова атмосферно смесване на ниска надморска височина може да доведе до отделяне на водата в горната част на атмосферата, което допринася за загубата й.
Разбирането на динамиката на атмосферата на Марс ще помогне да се избегнат неприятните изненади за бъдещи мисии. Въпреки че скоростта на вятъра на Марс може да се счита за умерена на Земята и не би могла например да повлияе на полета на самолет, разредената атмосфера на Червената планета допринася за усилването на турбуленцията. Следователно, подобни метеорологични катаклизми са опасни както за роботизирани, така и за пилотирани мисии.