/КРОСС/ Ледената луна на Юпитер, Европа се смята за едно от най-подходящите места за търсене на извънземни микроби, заради наличието на подземен океан. Смяташе се, че гейзерите вода, излизащи на повърхността, ще направят още по-лесно търсенето на живот - но сега изглежда, че тези гейзери може да са просто топли камъни, съобщава NewScientist.

Ключът към мистерията е свойството, наречено топлинна инертност, мярка за това колко бързо материалът абсорбира и освобождава топлина, която е различна за различните скалисти материали. Например, пясъкът има ниска топлинна инертност, нагрява се бързо през деня и се охлажда бързо през нощта. За по-големите камъни е нужно повече време, за да се нагрее, но запазва топлината до късно през нощта.

Такова по-бавно отделяне на топлината може би се случва в кратера Пуел (Pwyll) на Европа. Сондата "Галилео" на НАСА, която обикаля Юпитер в периода между 1995 и 2003 г., наблюдава "горещата точка" в този кратер - обикновено показател за подземен източник на топлина, който може да подхранва струя вода. Но въпреки подозренията на изследователите подозират, че източникът на топлина може да е гейзер, резултатите никога не са били потвърдени.

Сега Саманта Тръмбо (Samantha Trumbo) и Майк Браун (Mike Brown) от Калифорнийския технологичен институт използват масива телескопи ALMA в Чили, за да наблюдават аномалията в кратера на Европа през деня и я сравняват с нощните наблюдения предварително направени от "Галилео".

"Всичко, което можем да кажем е, че нашите данни не съответстват на геотермален източник", коментира Тръмбо. "Това не означава непременно, че там няма гейзер". Това просто означава, че астрономите не виждат топлинен подпис на гейзер такъв, какъвто има на Енцелад, леденият спътник на Сатурн.

Вземане на проби от космоса

Естествено, ще бъде по-лесно да се изследва течността, която се намира под ледената кора на Европа, ако материалът се изхвърляше в пространството, където космически кораб може да вземе проби. Алтернативата би изисквала сложна операция по пробиването на дебелия лед, която още не е ясно как ще стане.

Все още има надежда, дори и ако няма гейзери на това място. Предишни наблюдения с космическия телескоп Хъбъл намекват за възможни гейзери на други места в Европа, но резултатите от ALMA изхвърлят кратера Пуел от списъка.

Две космически мисии се планира да посетят Европа между 2020 и 2030 г., така че от основен приоритет е да се установи предварително дали там има гейзери. Тръмбо и Браун ще продължат да работят с телескопите на ALMA с надеждата да намерят отговор на тайните на Европа.

"Това е много интересно, защото един от най-големите проблеми, които имаме с Европа, е липсата на данни", коментира Синтия Филипс (Cynthia Phillips) от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. "Ако има потвърдени гейзери, това ще бъде много вълнуващо, но ако няма гейзери, това не означава, че океанът е по-малко обитаем".

Надежди и планове

Преди около година, 26 септември 2016г., на извънредната пресконференция НАСА обяви, че космическият телескоп Хъбъл е заснел възможни гейзери от водни пари, изригващи от повърхността на Европа. Наблюдавайки Европа минаваща пред Юпитер, екипът е регистрирал 10 отделни събития, обхващащи 15 месеца, и е забелязал гейзери в три от тези случаи.

Учените се надяват, че ще могат да използват инфрачервените инструменти на космическия телескоп James Webb на НАСА, който е планирано да стартира през 2018 г., за да потвърди активността на Европа.

По време на тази пресконференция НАСА обяви и за бъдеща мисия до Европа, която може да потвърди наличието на гейзери водни пари и да ги проучи от близко разстояние по време на множество близки прелитания. Според Курт Нибур (Kurt Niebuhr), ръководител на престоящата мисия "Европа-Клипер", едно потенциално откритие на гейзери ще увеличи интереса към това небесно тяло, но учените трябва да разберат, доколко ще са опасни тези гейзери за сондата и как може да се изследват.

video:https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=4QJS9LcB66g