/КРОСС/ Българското население оценява положително външната политика на управляващите, но очаква по-близки взаимоотношения с Русия. Това сочи проучване на Института по политика. Цели 89% очакват България и Русия да имат "близки, приятелски и конструктивни отношения", а 50% от хората са категорични, че членството ни в Европейския съюз и НАТО не трябва да влияе върху въпросните взаимоотношения между двете страни.

Една от видимите характеристики на политиката у нас след последните парламентарни избори през пролетта е рязкото засилване на външно-политическата дейност на правителството. Дебатите относно ефективността на министър-председателя в тази насока са доста ярки и това дава основание да се изследва доколко хората припознават случващото се на дипломатическия хоризонт като успех.

Проучването сочи, че много сериозен дял от изследваните лица (92%) оценяват положително външната политика на кабинета „Борисов 3". От тях изцяло я подкрепят 44%, сред които преобладават младите хора (18-45 г.), както и самоопределящите се между център и крайно дясното политическо пространство.
90% от анкетираните намират съществена позитивна промяна във външнополитическата активност на Бойко Борисов след вота през месец март 2017 г. 54% от тях са категорични в одобрението си към този нов управленски курс на България. Сред тези изследвани лица преобладаващото мнозинство са активните българи (18г.-55г.) и тези с по-висок образователен статус. По-голямата част от интервюираните считат, че международната активност допринася за вътрешната стабилност на страната (66%).

Представеното през ноември изследване на Институт за политика проучи ролята на България в динамичните процеси на Балканите. Сега вниманието е разширено и насочено към нагласите на обществото към трите големи световни сили- Русия, САЩ, Турция. Прави впечатление, че много ясно се разграничават националният интерес и този на другите държави в диалога между страните.

По отношение на Турция болшинството изследвани лица (65%) насърчават добрите междусъседски отношения, но при категорично отстояване на позициите на България. Интересно е, че 35% държат на добросъседство с Турция на всяка цена. Това са предимно хората с ниска образователна степен (основно и начално образование) и широкият политически център.

Проучването на Институт за политика отчита преобладаващо очакване (89%) за близки, приятелски и конструктивни отношения с Русия. 39% от анкетираните твърдят, че тя е наш приятел и славянското братство е незаличимо. 50% са на мнение, че членството ни в ЕС и НАТО не трябва да влияе върху добрите отношения между двете държави. Най-положително, очаквано, са настроени хората над 46-годишна възраст. Само 4,7% са крайни в негативната си нагласа към Русия.

Нагласите на българите по отношение на САЩ са различни в сравнение с тези към Турция и Русия. Ключовите думи тук са „ демокрация" и „ интереси". 44% от изследваните лица приемат Щатите като носител на демокрацията. Това са основно активното население (18-55 г.) и самоопределящите се в политическото пространство център- крайно дясно. 50% са тези, които смятат, че ръководейки се от собствените си интереси, САЩ се интересуват и от България. Така разсъждават по-зрелите хора (над 45-годишна възраст) и самоопределящите се от център към крайно лявото политическо пространство.

Желанията и нагласите на българите са прагматично ориентирани към поддържане на добрите отношения със световните политически сили. Външнополитическият профил на страната ни през тази година е успешен и даващ самочувствие на българите, сочи обобщен анализ на получените от Институт за политика данни.

Проучването на Института за политика е озаглавено „2017 година - външната политика на България на фокус". Изследването е национално и представително. Проведено е през месец септември в 56 населени места, а интервюираните са 1000 души.