/КРОСС/ Президентът Румен Радев, омбудсманът Мая Манолова и кметът на София Йорданка Фандъкова са най-харесваните политически личности от хората в края на годината, сочи проучване на „Галъп интернешънъл".

Това са и трите политически личности, които имаха положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „пакет" от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др. Различните членове на кабинета пък постепенно вече утвърждават своята разпознаваемост.

В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова - заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51%. Тя изостава само след президента Румен Радев, който е харесван от 57% от хората.
Йорданка Фандъкова пък е с 40%, а на 4-та позиция е министър-председателят Бойко Борисов с 33%.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - от трайно под 20% преди година, до трайно над 20% сега. Това е немалко повишаване за политик от партия, която има по-скоро предвидим като величина електорат, поясняват от социологическата агенция.

Както наскоро „Галъп интернешънъл" отбеляза, известно укрепване на доверието в рамките на последните две години има и при Красимир Каракачанов - от 10 - 15% през 2016 г. до 20 - 25% сега.

При институциите, според „Галъп", президентството завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25% - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.

През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет „Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт „износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70% негативни и 22% позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия.

Нивата на позитивните оценки останаха сравнително трайно над 20%, а на негативните - под и около 70%. Подобен тип оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 г. - първите години на първия мандат „Борисов".

В последните месеци обаче вече личат и симптоми на разколебаване в тези показатели и предстоящите месеци ще покажат дали благоприятните равнища не са били само конюнктурен ефект.

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г., обобщават от „Галъп".