/КРОСС/ Удовлетворен съм от факта, че най-сетне прокуратурата внесе претенциите си към мен в съда. Чувствам се като човек, излязъл на финалната права, след като е бил насила набутан в лабиринт . В средата на месец юни миналата година Главна прокуратурата си позволи да огласи поредица от абсурдни обстоятелства и действия, свързани с името ми. Направи го с внушението на абсолютно неопровержими доказателства. Тогава заявих, че имам търпение и вярвам, че разследването ще си свърши работата и истината ще излезе наяве. Това заяви в официална позиция, разпространена до медиите, депутатът от БСП Манол Генов по повод внесеното срещу него обвинение. 

И тогава, и сега, съм с ясното съзнание, че докато това се случи и случаят окончателно приключи, понасям тежки публични и лични негативи.

С внасянето на обвинителния акт в съда прокуратурата приема, че си е свършила работата. Съдебната зала е мястото, където обвинението и защитата ще се доказват. Вярвам, че изходът е само един и той е въпрос на време.

До момента не съм запознат с окончателния вид на обвинението срещу мен, вероятно е въпрос на дни. Но моментът е подходящ коректно да коментирам метаморфозите на т.нар. обвинения срещу мен.

Преди половин година, през месец юли, Главна прокуратурата изреди публично не едно и две обвинения спрямо мен. По абсурден начин прокуратурата огласи как съм раздавал пари за всеки гласа, едва ли не на опашка от чакащи. След това т.нар. купуване на гласове звучеше като пет отделни деяния за общо 69 гласа. Успоредно с това на ревера ми бе прикачено и обвинение за упражнен натиск спрямо главния архитект на Асеновград с ангажимент за ходатайстване /отново по огласяване на Главна прокуратура/.

Какво се случи от онзи момент до днес ли? Държавното обвинение не счете за нужно по същия публичен ред да огласи защо изцяло отпадна обвинението към мен за упражнен натиск върху служебно лице.

Няма обяснения и за това как първоначалните пет деяния, приписани ми публично като купуване на гласове, изтекоха като вода през решето.
Сега в окончателното обвинение има един-единствен случай. Неговата абсурдност ще коментирам след малко. Питам се: къде изчезна сюжетът как едва ли не съм раздавал пари в ресторант, отново според публично огласяване на прокуратурата през лятото? Къде отиде телефонното ми ходатайстване? И кой носи отговорност за сглобяването и огласяването на тези обвинения?
Първоначалните пет деяния срещу мен за общо 650 лева в хода на разследването се редуцирани до две за 500, а на финала оцеля едно за 100 лева. Не ми е забавно, но си мисля, че ако прокуратурата беше удължила това разследването и сумата, и деянията продължаваха да се топят с такова темпо, можеше да стане интересно. Като например рискът да се окаже, че не аз съм бил давал, а някой на мен има да ми дава пари. И вероятно пак аз щях да бъда обвинен.
Що се отнася по същество до оцелялото внесено обвинение, то изглежда като физически абсурд. Аз съм бил предал имотна облага на лице с тайна самоличност, но през други две лица. Като целта била парите да бъдат дадени на трети лица, с цел те да бъдат склонени да упражнят вота си по определен начин. Това бе записано в постановление на прокуратурата от началото на декември 2017 г. при привличането ми като обвиняем. Не само, че това не се е случвало, но се иска доста въображение, за да си го представя по принцип за доказуема реалност.
Въпреки всичко това, чувствам се все по-близо до разплитането на този абсурд, в който съм въвлечен. Така че развръзката предстои, имам абсолютно разумен оптимизъм и вяра в българския съд.