/КРОСС/ Преклонението пред чужденците като че ли е много вградено в нашия характер, въобще цялото пренапрягане около председателството го показва - как ще ни видят чужденците, да има ли протести, да няма ли, като че ги подреждаме протестите, да има ли билбордове... Това не е необходимо - има малки страни, които са председатели по няколко пъти и даже не го забелязват.

Това коментира в предаването „Тази сутрин" по bTV бившият вицепремиер, външен и социален министър и евродепутат Ивайло Калфин, който в момента е съветник на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.

Не познавам демократична страна в Европа, в която да няма протести. Така че не виждам никакъв проблем - както не виждам защо протестиращите трябва да минат при кортежа точно, за да ги видят чужденците, така и не виждам защо пък трябва да се скрият някъде, за да не ги видят чужденците. Това няма никакво отношение, това е вътрешен живот, който не спира по време на председателството, каза Калфин.

По думите му при подготовката за председателството не е проведена комуникационна кампания, затова коментарите на чуждестранните медии за най-корумпираната страна в Европа не трябва да ни учудват. Сега се интересуват хората, журналистите трябва да пишат нещо. Вместо да ги оставяме да четат стари публикации, ние трябваше да ги захраним, но не през официалните сайтове, просто трябваше по журналистически да ги захраним с информация, което не направихме, посочи гостът.

Той коментира, че не би нарекъл момента исторически, но добави, че „всъщност първото председателство довършва членството, приемането - държавата влиза пълноценно във функциите си на член на Европейския съюз".

„Това надали е исторически, но е много важен момент", посочи той.

На въпроса какво трябва да получим за себе си той отговори, че е трудно да се измери. Не получаваме някакви преки ползи, посочи Калфин, но припомни, че предишния многогодишен бюджет се е приемал по времето на полското председателство - „и заради добро председателство, и заради това, че имаше поляци на много важните места, поляците получиха един огромен пакет, успяха да наложат аргументите, които са важни за тях. Така че успешното председателство означава ти да можеш да използваш ефективно механизмите на ЕС". Това обаче не може да се измери. Това увеличава авторитета на държавата и капацитета на хората. Ако е успешно председателството, оттук нататък ще можем много по-успешно да защитаваме политики във всяка област в ЕС.

Бившият външен министър посочи, че след излизането на Великобритания от ЕС ще се отвори дупка в приходната част на бюджета на Съюза от 13 - 14 млрд. евро, като идеята е половината от нея да се запълни с повишаване на вноските. Това обаче ще стане пропорционално и повишението ще е абсолютно поносимо за България.

На въпрос за влизането във валутния механизъм и впоследствие - в Еврозоната, Калфин коментира, че това зависи от единодушното съгласие на страните от Еврозоната и борда на Европейската централна банка (ЕЦБ). Досега проблемът беше с ЕЦБ, така че работа на БНБ и Министерството на финансите е да им дадат добрите аргументи, посочи той.

По думите му, членството ни в еврозоната „не е предстоящо в следващите няколко години".