За втора поредна година София е най-мръсната столица в Европейския съюз
Секция: БЪЛГАРИЯ
21 Януари 2018 10:44
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
За втора поредна година София е най-мръсната столица в Европейския съюз

/КРОСС/ След като от началото на годината много граждански организации скочиха срещу мръсния въздух, следващата седмица, на 25 януари, предстои гласуване в общината на пакет мерки срещу замърсяването. Само четни или само нечетни номера на колите в определени дни в центъра, забрана за влизане на автомобили в определени зони, евтин градски транспорт в дните на замърсяване - са част от предложените мерки, ще проработят ли - в студиото на "Събуди се" по „Нова телевизия" коментираха експертът по устойчиво развитие Боян Рашев и Стефан Димитров, който е един от създателите и ръководител на Гражданска мрежа за измерване на чистотата на въздуха.

София ли е най-мръсната столица в Европа?

„Очевидно да, няма как да не повярваме на осъдителната присъда от Европейския съд", каза Стефан Димитров.

България се намира в състояние на „екологична катастрофа", според него. Традиционните мерки срещу това, не са налични. „В момента трябва да се взимат мерки за управляването на една катастрофа", каза той.
„Проблемът с качеството на въздуха не се решава с мерки", заяви експертът по устойчиво развитие Боян Рашев.

Той подчерта, че това не става „от днес за утре".

Въпреки, че София е най-мръсната столица в Европа, качеството на въздуха се подобрява, каза той, цитирайки данни на европейските агенции.

Стефан Димитров подчерта, че проблемът не е само политически, а и на обществото. Той каза, че гражданите са длъжни да съблюдават тези въпроси и да се отнасят отговорно към тях.

„Предложението за четни и нечетни номера на автомобилите е неефективно", смята Боян Рашев. Той каза, че във всеки град, в който е била предприета тази мярка, резултатът е бил повече от незадоволителен.

„Главните мерки са насочени към транспорта и отоплението", каза той.

Определени дългосрочни ефекти на предприетите политики, повлияват все още негативно върху въпроса с чистия въздух в цяла Европа каза той, като даде пример за по-ниските дизелови акцизи на континента.
Стефан Димитров от своя страна подчерта, че данъчната политика трябва да бъде променена, за да се направи решителна крачка в решаването на този проблем.