КНСБ даде куп доводи "за" влизането в Еврозоната
Секция: ИКОНОМИКА
24 Януари 2018 12:51
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
КНСБ даде куп доводи "за" влизането в Еврозоната

/КРОСС/ Нито влизането в Еврозоната, нито в чакалнята ще бъдат пречка за продължаващото ускорено развитие на увеличаването на заплатите в България и доходите от труд. Това обяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и член на Икономическия и социален съвет (ИСС) Пламен Димитров на пресконференция относно възможното присъединяване на България към ERM II и Еврозоната, предава „Фокус".

„По тази тема сред социалните партньори има съгласие не от вчера. Общата ни единна позиция, че информираността в обществото и максималната мобилизация на всички фактори, икономически, политически, социални и обществени, трябва да бъдат общата ни цел", отбеляза Пламен Димитров.

Той даде примери с присъединяването на страните от Балтийския регион. По думите му при влизането си в чакалнята на Еврозоната Латвия е била с ниво на конвергенция под 50%, докато България в момента е малко над това равнище.

„Нивото на конвергенция представлява БВП на глава от населението изведен през паритета на покупателната способност спрямо средноевропейския. То указва къде се намира дадената държава в общия конвергентен процес", уточни Пламен Димитров.

„Това показва, че България като степен на развитие и конвергираност всъщност е на нивото на Латвия, която е кандидатствала и влязла в Еврозоната", посочи той, като отбеляза, че именно балтийските държави са престояли най-много в Еврозоната - между 7 и 10 години и изрази умерен оптимизъм, че за България този срок ще е по-кратък. Пламен Димитров обясни, че при Латвия за десетте години в чакалнята нивото на конвергенция се е повишило с 12 пункта до 62%, докато при Литва, която е последната приета в Еврозоната страна, от 53 във влизането в чакалнята се е повишило на 75 до влизането в зоната, тоест с 22 пункта.

„Тези числа кореспондират с доходите. Казвам това, за да обясня, че очакването или целта България, която сега е с малко над 50% да достигне поне 60% преди влизането в Еврозоната, са постижими и съвсем логично могат да бъдат заложени като индикатори за съответните политики на правителствата", посочи Пламен Димитров.

„Има скептици, които казват, че Еврозоната, ще стегне доходите. Тези показатели опровергават, че Еврозоната няма да позволи ускорено нарастване на доходите. За нас това е много важен извод, че няма да бъде пречка, нито влизането в Еврозоната, нито в чакалнята за продължаващото ускорено развитие на увеличаването на заплатите в България и доходите от труд", каза още той.